Чорбаджийска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Къзълач)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чорбаджийска река
Общи сведения
Местоположение България
Област Кърджали
Община Кирково
Дължина 30 km
Водосборен басейн 217 km²
Отток 4 m³/s
Начало
Място на 3 km югозападно
от село Горно Къпиново,
Гюмюрджински снежник,
Източни Родопи,
Координати 41°14′53.88″ с. ш. 25°13′59.88″ и. д. / 41.2483° с. ш. 25.2333° и. д.
Надм. височина 906 m
Устие
Място десен приток на ВърбицаАрдаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°24′20.16″ с. ш. 25°22′59.16″ и. д. / 41.4056° с. ш. 25.3831° и. д.
Надм. височина 276 m

Чорбаджийска река (старо име Къзълач) е река в Южна България, област Кърджали, община Кирково, десен приток на Върбица. Дължината ѝ е 30 km. Отводнява северните склонове на Гюмюрджински снежник и най-югозападните части на Стръмни рид в Източните Родопи.

Чорбаджийска река води началото си от 906 m н.в. в местността Караджова падина на границата с Гърция в планината Гюмюрджински снежник, на около 3 km югозападно от село Горно Къпиново (най-южното село на България), община Кирково. До село Кирково тече на североизток, а след това до устието си – на север, в широка алувиална долина, силно опороена от честите интензивни валежи в района. След Кирково образува меандри. Влива се отдясно в река Върбица, на 276 m н.в., на 400 m западно от село Подкова, община Кирково.

Реката има широк и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 217 km2, което представлява 18,04% от водосборния басейн на река Върбица. Водосборният басейн на Чорбаджийска река е най-южният в България.

Основните притоци на реката са само десни:

  • ← Водовска река
  • ← Среднобърдска река
  • ← Плавилото
  • ← Акча
  • ← Лозенградска река
  • ← Мазарлъкдере
  • ← Гяурдере

Реката е основно с дъждовно подхранване, като максимумът е през месец януари, а минимумът – август-септември. Средногодишният отток при село Чорбаджийско е около 4 m3/s.

По течението на реката в Община Кирково са разположени 7 села: Горно Къпиново, Долно Къпиново, Чакаларово, Джерово, Дружинци, Кирково, Чорбаджийско.

По цялото течение на реката водите ѝ се използват за напояване на множеството обработваеми площи в широката ѝ алувиална долина.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 544.