Бяла река (приток на Луда река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бяла река (Източни Родопи))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла река.

Бяла река
Byalareka.jpg
Меандрите на Бяла река
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
41.3247° с. ш. 25.7717° и. д.
41.4339° с. ш. 26.175° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Кърджали
Община Крумовград
Област Хасково
Община Ивайловград
Дължина 69,6 km
Водосборен басейн 594 km²
Отток 7,53 m³/s
Начало
Място рида Мъгленик,
Източни Родопи,
,на 2,2 km южно от с. Черничево
Координати 41°19′28.92″ с. ш. 25°46′18.12″ и. д. / 41.3247° с. ш. 25.7717° и. д.
Надм. височина 660 m
Устие
Място ляв приток на Луда рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°26′02.04″ с. ш. 26°10′30″ и. д. / 41.4339° с. ш. 26.175° и. д.
Надм. височина 52 m
Бяла река, снимана от крепостта Бял град
Бяла река в близост до село Меден бук

Бяла река (до 1942: Акче хисар[1]) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица. Дължината ѝ е 69,6 km, която ѝ отрежда 52-ро място сред реките на България. Тя е най-големият приток на Луда река. Отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Ирантепе и Сърта в Източните Родопи.

Бяла река извира под името Коджадере на 660 м н.в. от планинския рид Мъгленик в Източните Родопи, на 2,2 km южно от село Черничево, община Крумовград. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между рида Ирантепе на запад и Черна планина (северно разклонения на рида Мъгленик) на изток. На 3,6 km североизточно от село Тинтява, община Крумовград прави остър завой на югоизток и долината ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село Гугутка има малко долинно разширение, след което долината ѝ отново се стеснява и започват красивите меандри на Бяла река със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноимената защитена територия с площ от 1532 ха[2]. След село Долно Луково реката завива на североизток, като меандрите ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село Мандрица долината на реката значително се разширява, при село Одринци завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.

Реката има широк водосборен басейн с по дълги леви и по-къси десни притоци, като площта му е 594 km2. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Корудере
  • → Дермендере
  • → Сулджандере
  • ← Мусадере
  • → Коджадере
  • ← Сюргюлийско дере
  • → Кокарджадере
  • ← Зърненица (Хамбардере)
  • → Ечемишка река (Арпадере, най-голям приток)
  • ← Чифликдере
  • ← Чукурска река
  • ← Юруклерска река
  • → Сухи дол
  • ← Казълчалдере
  • → Кондовска река
  • → Костилковска река
  • → Козлуджанско дере

Бяла река е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през февруари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Долно Луково 7,53 m3/s.

По течението на реката са разположени 7 села:

Реката е известна е с красотата и чистата си вода и е един от най-незасегнатите от промишлени замърсявания райони в България. През 90-те години на 20 век в нея е открит българският ендемит родопски щипок[3].

В близкото минало, когато в района през който протича реката е имало поминак и се е развивало земеделие, макар и екстензивно, водите ѝ са се използвали за напояване.

На протежение от 16 km между селата Одринци и Мандрица преминава участък от Републикански път III-598 от Държавната пътна мрежа Ивайловград – Мандрица, а след това нагоре по течението ѝ, до село Меден бук, на протежение от 11,5 km участък от Републикански път III-5908.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 37.
  2. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232
  3. Меандрите на Бяла река

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]