Джебелска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джебелска река
Общи сведения
Местоположение България
Област Кърджали
Община Ардино
Община Джебел
Община Момчилград
Дължина 26 km
Водосборен басейн 118 km²
Отток 1,5 m³/s
Начало
Място рида Жълти дял,
Западни Родопи,
Сз от връх Аладак
Координати 41°30′56.16″ с. ш. 25°07′51.96″ и. д. / 41.5156° с. ш. 25.1311° и. д.
Надм. височина 1 100 m
Устие
Място ляв приток на ВърбицаАрдаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°28′33.96″ с. ш. 25°22′37.92″ и. д. / 41.4761° с. ш. 25.3772° и. д.
Надм. височина 256 m

Джебелска река (стари имена Дерменчай и Дермендере) е река в Южна България, област Кърджали, общини Ардино, Джебел и Момчилград ляв приток на Върбица. Дължината ѝ е 26 km. Отводнява високите централни части на рида Жълти дял и северните склонове на Устренски рид в Западните Родопи.

Джебелска река извира на 1100 м н.в., в рида Жълти дял на Западните Родопи, на около 1,3 km на запад-северозапад от връх Аладак 1241 м, най-високата точка на рида). До село Мак тече на изток, а след това до устието си на югоизток, в широка алувиална и обезлесена долина. Влива се отляво в река Върбица, на 256 м н.в., на 1 km южно от село Загорско, община Момчилград.

Реката има широк, силноразчленен и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 118 km2, което представлява 9,8% от водосборния басейн на река Върбица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Рожденско дере
  • → Кюпрюдере
  • ← Чайдере
  • ← Чиранджикдере
  • ← Кърмъзъдере

Реката е основно с дъждовно подхранване, като максимумът е през месец януари, а минимумът – август-септември. Средногодишният отток при Джебел е 1,5 m3/s.

По течението на реката са разположени 4 селища, в т.ч. 1 град и 3 села:

В средното и долното течение водите на реката масово се използват за напояване на обработваемите площи по долината ѝ, заети от тютюневи насаждения.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 166.