Жълти дял

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жълти дял
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.513° с. ш. 25.145° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Кърджали, област Смолян)
Част от Родопи
(Източни Родопи)
Най-висок връх Добри връх
Надм. височина 1437 m

Жълти дял (до 1942 г. Саръяйла) е най-големият по площ и най-западният планински рид в Източните Родопи, на територията на области Кърджали и Смолян.

Ридът се простира от югозапад на североизток на около 50 км, а ширината му е 20 – 25 км. На северозапад и север достига до долината на река Арда, която го отделя от страничните ридове (Кайнадински, Каракулас и др.), отделящи се от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. На изток и юг широката долина на река Върбица го отделя от Стръмни рид и Гюмюрджински снежник (ридове в Източните Родопи). На югозапад чрез седловината Елидже (1010 м) се свързва с Ардински дял на Западните Родопи, а на юг чрез седловината Три камъка (550 м) – с Гюмюрджински снежник. На североизток билото на рида значително намалява и склоновете му достигат до южните квартали на град Кърджали.

Изграден е от кристалинни скали – гнайси, шисти, амфиболити и по-малко риолити, а по източните му склонове са основно варовици и пясъчници. Билото му е тясно, простиращо се от югозапад на североизток. Най-високият му връх Добри връх (1437 м) се намира на границата с Гърция. Почти в центъра на рида се издига връх Аладаг (1240,5 м), от него на югоизток се отделя друго мощно било известно под името Устренски рид. Склоновете му са стръмни, силно опороени и набраздени от многобройни долини и долове. Големи находища на оловно-цинкови руди. Северозападните му склонове са по къси и по-стръмни и се отводняват чрез къси десни притоци на Арда, а югоизточните са по-дълги и по-полегати и се отводняват от левите притоци на река Върбица. От рида водят началото си реките Върбица и левите ѝ притоци Неделинска река (Узундере), Джебелска река (Дерменчай) и др. и река Кьошдере (десен приток на Арда). Почвената покривка е слаба и силно ерозирана. Растителността е бедна, представена главно от отделни петна от широколистни гори и храсти.

Във вътрешността на рида и по неговите склонове и подножия са разположени 6 града – Ардино, Джебел, Златоград, Мадан, Неделино и Рудозем и десетки малки села в Кърджалийска и Смолянска област.

През Жълти дял и по неговите подножия преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:

В рида са изградени и функционират две хижи: „Бели брези“ (източно от град Ардино) и „Млечино“ (в близост до село Млечино).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]