Смолян (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Смолянска област)
Направо към: навигация, търсене
Област Смолян
Област Смолян на картата на БългарияОбласт Смолян на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Южен централен
Областен център Смолян
Площ 3 193 km²
Население (2011) 121 752 души
38,1 души/km²
Общини 10
МПС код СМ
Официален сайт region-smolyan.org
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Област Смолян в Общомедия

Област Смолян е съставна област на България.

Заема площ от 3193 km², има население 121 752 души (по експресни данни от преоброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Смолян са от 4700 (за град Смолян) до 4999. МПС-кодът ѝ е СМ.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Смолян (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(10 на брой)		 Населени места
(240 на брой – 8 града и 232 села)		 Брой и вид
Градове Села Общо
Баните Баните, Босилково, Вишнево, Вълчан дол, Глогино, Гълъбово, Давидково, Две тополи, Дебеляново, Дрянка, Загражден, Кръстатица, Малка Арда, Малко Крушево, Оряховец, Планинско, Рибен дол, Сливка, Стърница, Траве 0 20 20
Борино Борино, Буйново, Кожари, Чала, Ягодина 0 5 5
Девин Беден, Брезе, Водни пад, Грохотно, Гьоврен, Девин, Жребево, Кестен, Лясково, Михалково, Осиково, Селча, Стоманево, Тешел, Триград, Чуруково 1 15 16
Доспат Барутин, Бръщен, Доспат, Змеица, Късак, Любча, Црънча, Чавдар 1 7 8
Златоград Аламовци, Долен, Ерма река, Златоград, Кушла, Пресока, Старцево, Страшимир, Фабрика, Цацаровци 1 9 10
Мадан Арпаджик, Борика, Бориново, Боровина, Букова поляна, Буково, Вехтино, Високите, Вранинци, Върба, Върбина, Въргов дол, Габрина, Галище, Дирало, Долие, Касапско, Кориите, Крайна, Крушев дол, Купен, Леска, Лещак, Ливаде, Ловци, Мадан, Миле, Митовска, Мъглища, Петров дол, Печинска, Планинци, Равнил, Равнища, Равно нивище, Рустан, Средногорци, Стайчин дол, Студена, Тънкото, Уручовци, Цирка, Чурка, Шаренска 1 43 44
Неделино Бурево, Върли дол, Върлино, Гърнати, Диманово, Дуня, Изгрев, Козарка, Кочани, Кундево, Еленка, Крайна, Неделино, Оградна, Средец, Тънка бара 1 15 16
Рудозем Боево, Борие, Бърчево, Бяла река, Витина, Войкова лъка, Грамаде, Добрева череша, Дъбова, Елховец, Иваново, Кокорци, Коритата, Мочуре, Оглед, Пловдивци, Поляна, Равнината, Рибница, Рудозем, Сопотот, Чепинци 1 21 22
Смолян Арда, Алиговска, Горна Арда, Баблон, Букаците, Белев дол, Билянска, Бориково, Бостина, Буката, Виево, Влахово, Вълчан, Върбово, Габрица, Гела, Гоздевица, Горово, Градът, Гудевица, Димово, Дунево, Еленска, Ельово, Заевите, Змиево, Исьовци, Катранци, Киселчово, Кокорково, Кошница, Кремене, Кукувица, Кутела, Левочево, Липец, Лъка, Люлка, Ляска, Милково, Могилица, Мочуре, Момчиловци, Мугла, Надарци, Орешица, Остри пазлак, Петково, Пещера, Писаница, Подвис, Полковник Серафимово, Попрелка, Потока, Река, Речани, Ровина, Селище, Селища, Сивино, Славейно, Смилян, Смолян, Соколовци, Солища, Средок, Стикъл, Стойките, Стража, Студена, Сърнино, Тикале, Требище, Турян, Търън, Ухловица, Фатово, Хасовица, Чамла, Чеплетен, Черешките, Черешово, Черешовска река, Чокманово, Чучур, Широка лъка 1 85 86
Чепеларе Богутево, Дряновец, Забърдо, Зорница, Лилеково, Малево, Орехово, Острица, Павелско, Проглед, Студенец, Хвойна, Чепеларе 1 12 13

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Смолян, според преброяванията през годините:[2]

Общини Площ
(в км2)		 1934
(31.12.1934)		 1946
(31.12.1946)		 1956
(1.12.1956)		 1965
(1.12.1965)		 1975
(2.12.1975)		 1985
(4.12.1985)		 1992
(4.12.1992)		 2001
(1.3.2001)		 2011
(1.2.2011)
Общо 3 192,846 90 634 103 484 135 949 149 537 155 719 156 990 154 553 140 066 121 752
Баните 301,165 10 562 12 300 13 550 12 196 10 064 9 127 8 200 7 765 4 923
Борино 173,204 2 286 2 784 3 253 4 192 3 899 4 325 4 329 4 109 3 641
Девин 573,684 9 404 12 029 14 696 15 986 16 364 17 067 16 575 15 010 13 013
Доспат 282,697 4 140 5 372 6 370 8 696 8 845 9 754 10 489 10 276 9 116
Златоград 171,537 6 344 8 164 13 015 15 636 14 824 15 737 15 592 14 042 12 321
Мадан 174,951 6 011 7 409 21 508 22 956 20 634 18 871 16 834 13 812 12 276
Неделино 102,252 2 438 3 137 3 941 5 083 8 592 9 489 9 273 8 715 7 221
Рудозем 182,919 4 501 5 404 12 300 13 354 12 135 12 320 12 001 10 875 10 069
Смолян 864,997 33 505 34 959 35 531 40 331 48 561 49 227 50 705 47 230 41 452
Чепеларе 365,440 11 443 11 926 11 785 11 107 11 801 11 073 10 555 9 232 7 720

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 6,5% 13,1% -6,6%
2012
2011 6.5‰ 12.9‰ -6,4‰
2010 8,3‰ 12,6‰ -4,3‰
2009 8,4‰ 12,1‰ -3,7‰
2008 7,8‰ 12,2‰ -4,4‰
2007 8,1‰ 12,5‰ -4,4‰
2006 8,2‰ 11,9‰ -3,7‰
2005 7,4‰ 11,8‰ -4,4‰
2004 7,4‰ 11,2‰ -3,8‰

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

В областите, където мнозинството от населението е декларирало българска етническа принадлежност на преброяването, съответства и с доминиращо православно вероизповедание, в област Смолян обаче мнозинството са заявили, че са етнически българи с вероизповедание ислям, т.е. те са българи мохамедани.

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 140 066 121 752 100.00 100.00
Българи 122 806 86 847 87.67 71.33
Турци 6 212 4 696 4.43 3.85
Цигани 686 448 0.48 0.36
Други Руснаци 111 1 826 1.49
Арменци 42 0.029
Власи 0 0.000
Македонци 0 0.000
Гърци 13 0.009
Украинци 27 0.019
Евреи 1 0.001
Румънци 1 0.001
Други 55 0.039
Не се самоопределят 9 696 1 358 6.92 1.11
Не отговорили 416 26 577 0.29 21.82

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 140 066 100.00
Български 129 181 92.22
Турски 5 782 4.12
Цигански 532 0.37
Други 266 0.18
Не се самоопределят 3 889 2.77
Непоказано 416 0.29

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 140 066 121 752 100.00 100.00
Православие 41 599 28 294 29.69 23.23
Католицизъм 100 148 0.07 0.12
Протестантство 93 192 0.06 0.15
Ислям 58 758 29 001 41.95 23.81
Друго 97 67 0.06 0.05
Нямат – 4 013 – 3.29
Не се самоопределят 39 003 11 212 27.84 9.20
Непоказано 416 48 825 0.29 40.10

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  2. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. ↑ ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 декември 2017.
  4. ↑ ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 26 декември 2017.
  5. ↑ ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
  6. ↑ ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 27 декември 2017.
  7. ↑ ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смолян_(област)&oldid=8437428“.