Южен централен район за планиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Южен централен район за планиране
SouthCentralRegion.png
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Адм. център Пловдив
Площ 22 369 km²
Население 1 417 432 души (2018)
63,4 души/km²
Области 5

Южният централен район за планиране е един от шестте района за планиране в България, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Площта му е 22 365 km², а населението – около 1 млн. 542 хиляди души (2008). Най-големият град в региона и негово икономическо ядро е Пловдив.

Географско положение, големина и граници[редактиране | редактиране на кода]

Благоприятното географско положение на Южния централен регион се определя от разположението му в средните части на южна България. Европейски коридор № 10, свързващ Средна Европа с Предна Азия Близкия изток, преминава през него и определя интензивен трафик на транзитни товари и пътници. На неговата територия се пресичат пътища, които свързват Югозападния и Югоизточния регион. На север границата следва билото на Средна Стара планина, където намира Троянският проход (Беклемето), който през зимата е почти непроходим. Това оскъпява транспортните превози. Западната му граница съвпада с източната граница на Югозападния регион.

Източната граница на региона има административни функции. Тя достига държавната ни граница с Република Турция и Република Гърция. Тук при с. Капитан Андреево се отделя жп линия за Александруполис в Гърция. При прохода Маказа се строи нов път за Комотини (Гюмурджина) със средства на ЕС, който икономически ще съживи крайграничните територии и региона като цяло.

През януари 2010 г. бе открит ГКПП край Златоград с шосе за Ксанти. Открит е най-новият ГКПП при Ивайловград-Кипринос. Съшествуват още проекти за прокарване на шосета на юг към Егейско море.

Природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Низинният и хълмист релеф благоприятстват механизацията и строителството на напоителни съоръжения. В низинните и котловинните територии е съсредоточен около 2/3 от промишления потенциал на региона.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

От полезните изкопаеми с най-важно значение са находищата на медни руди, оловно-цинкови руди, а от нерудните - на варовици, мрамори, слюди, чакъли и пясъци.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Особеностите на климата - дълъг безмразов период, сравнително топли зима и лято, високи сумарни температури, благоприятстват отглеждането на топлолюбиви култури и на ранни зеленчуци, ориз, фъстъци, грозде, в Източните Родопи - тютюн. Валежите са недостатъчни и се налага изкуствено напояване.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Регионът разполага с около 1/5 от водните ресурси на страната. Реките се използват за напояване и хидроенергия (Баташки водносилов път, ВЕЦ „Въча“ и др.). В региона са съсредоточени и около 1/4 от подземните води на страната. Голямо богатство са минералните извори - Велинград, Девин, Михалково, Наречен и др.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

От почвените ресурси с най-голямо значение са алувиално-ливадните почви, смолниците и канелените горски почви. Почти 1/2 от площта на региона е покрита с гори. Той е най-осигуреният с дървесина регион у нас.

Гори[редактиране | редактиране на кода]

Тук се добива около 1/3 от строителната дървесина в страната. В Родопите преобладават иглолистните видове, а в Средна гора и Стара планина - широколистните.

Население и селищна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Делът на трудоспособното население е почти равен на средния за страната. По брой на това население регионът е на второ място след Югозападния регион. Броят на безработните е сравнително голям за мащабите на региона. Най-висок е делът на безработните в родопските общини, където последствията от икономическата криза са най-силно изразени.

В сравнение с други региони изселванията от селата към градовете са с по-бавен темп поради добрите доходи от земеделието. В региона се намират някои от големите села на България - Цалапица, Първенец и други.

Средната гъстота на населението е 68 д./km2 или колкото средната стойност за страната.

Делът на градското население е почти като средния за страната.

За Родопите до 1995 г. няха характерни пръснатите селища, които по-късно получиха статут на села. Същото се отнася и за съществувалите до 1995 г. промишление селища. Най-големите градове в региона са областните центрова Пловдив, Хасково, Пазарджик, Кърджали и Смолян, а също и Асеновград, който е най-големият необластен град в България.

Стопанство и социална среда[редактиране | редактиране на кода]

Стопанството на Южен централен регион се развива под въздействието на редица фактори като кръстопътното географско положение, значителните агроклиматични, рекреационни, поземлени, хидроенергийни ресурси и достатъчно работна ръка. Делът на региона в националния брутен вътрешен продукт (14%) е втори след Югозападния регион. Водещ сектор в стопанството на региона е обслужващата сфера. В икономическия му профил се наблюдява запазване на позициите на промишлеността с дял 38% в брутната добавена стойност на региона. В същото време земеделието губи позиции за сметка на обслужващата сфера. Съществуват значителни различия в отделните области на региона. Преките чуждестранни инвестиции в южния централен регион са твърде ограничени - едва 7,5% от инвестициите за 2010 г.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Първичният сектор на Южния централен регион има най-голямо дялово участие в националната му продукция и през последната година регионът изпреварва Северозападния регион по този показател.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

За развитието на растениевъдството в региона съществуват благоприятни агроклиматични и почвени ресурси. Южният Централен регион разполага с най-малък размер земеделски земи след Югозападния регион и снабдеността със земеделска земя на жител (4,7 дка) е под средната за страната (6,7 дка). Ливадите тук са най-много, заемат значителен дял от пасищния фонд на страната и са предпоставка за развитие на животновъдството. Зърнените култури (пшеница и овес), следвани от техническите култури (слънчоглед) се засяват в низинните части на региона и заемат най-много от обработваемите площи тук. Производството на зърнени културине задоволява нуждите на региона и се налага внос особено за планинските му територии. Тук се засява и произвежда най-много царевица за зърно сред всички южни региони. Тютюнът, който се отглежда основнно в Източните Родопи, заема много малка площ от обработваемите земи (под 2%) на региона, но това е повече от половината площи, засети с тютюн в страната. Памукът също заема само около 1% от обработваемата земя и площите му непрекъснато намаляват.

Южен централен регион се специализира в зеленчукопроизводството, овощарството и лозарство и площите засети с тях са около една трета от общите им площи за страната. Овощните градини от ябълки и сливи в Пловдивско-Пазарджишкото поле и хълмистите земи на региона са най-обширните у нас, а отглежданите в тях плодове са най-много в България. Регионът е също сред най-големите производители на круши и череши. Плодородните алувиално-ливадни почви по р. Марица в възможност за напояване са благоприятни за развитие на зеленчукопроизводството. Най-отглежданите култури в региона са зеленият пипер, доматите и картофите в Родопите. В Карловското поле и по южните склонове на Средна гора се отглеждат рози, мента, лавандула и други етерично-маслодайни култури.

Лозарството е разпространено в подножията на Родопите и Средна гора. Отглеждат се винени сортове, които по засети площи и производство нареждат региона непосредствено след Югоизточния регион, но тук са най-обширните площи и най-голямо производство на десертно грозде у нас. Единствено в Южен централен регион се отглежда хмел във Велинградско.

Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]

Регионът има най-добре развито животновъдство. Тук се отглеждат около една трета от говедата в страната. Овцете, биволите и птиците са една пета от общия брой на тези животни в страната. Най-малък е делът на козите и свинете. Животновъдството задоволява нуждите на региона с мляко, но не и от месо и яйца.

Земеделието е перспективен отрасъл, защото изнася за столицата плодове и зеленчуци. В региона съществуват възможности за екологично земеделие, свързано с преработващите предприятия и насоките за нарастване дела на „зеленото“ земеделие в ЕС.

Развива се дърводобивът и добивът на оловно-цинкови руди в Родопите и медна руда в Средна гора.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Вторичният сектор в региона е добре развит. Структурата на промишлеността е близка до националната. Специализиращи отрасли са ХВП, цветната металургия, леката промишленост, дървопреработващата и полиграфическата промишленост, фармацевтичната и козметично-парфюмерийната промишленост.

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Енергетиката е базирана на местните възобновяеми хидроресурси. Тя не задоволява нуждите на региона и се налага внос на електроенергия от „Марица изток“. Най-големите хидроенергийни мощности са на родопските реки - Доспат-Въча, Баташки водносилов път, каскада Арда и рилската каскада Белмекен-Сестримо. Наскоро влезе в експлоатация хидроенергийният комплекс „Цанков камък“, като част от каскадата Доспат-Въча. Предстои строежът на хидроенергиен комплекс „Горна Арда“.

Цветна металургия[редактиране | редактиране на кода]

Цветната металургия е специализиращ отрасъл, който създава много екологични проблеми. Производствените ѝ центрове са в Кърджали и Пловдив, където се преработва концентрат от флотационните фабрики в Родопите и се произвежда олово, цинк, кадмий, сребро и други цветни метали.

Машиностроене[редактиране | редактиране на кода]

Машиностроенето на Южния централен регион е застъпено в голям брой малки и средни предприятия в които присъства почти целият спектър на машиностроителната промишленост. Най-важно място заемат металорежещите машини в Пазарджик, селскостопанските машини в Карлово, подемнотранспортните машини в Пловдив, пречиствателната и опаковъчна техника и бойната техника и въоръжениев Сопот и машините за хранително вкусовата промишленост в Хасково.

Добре развито е електротехническото машиностроене, представено с много подотрасли: електрически апарати ниско напрежение, акумулатори в Пазарджик, кабели и проводници в Смолян, електрически съоръжения и електродомакински уреди в Пловдив. Поради загубата на пазари и липсата на финансови средства за инвестиции елктронната промишленост в региона вече е слабо представена. Машиностроенето губи значимостта си на структуроопределящ в икономиката на региона.

Химическа промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Химическата промишленост използва местни суровини и отпадъчни продукти. Произвеждат се минерални торове в Димитровград, препарати за растителна защита в „Агрария“ Пловдив, пластмаси в Асеновград, каучукови изделия в Пазарджик.

Фармацевтичният комбинат в Пещера осигурява лекарства за животновъдството. В южния централен регион е съсредоточена голяма част от производството на розово масло и други етерични масла, които са суровина на парфюмерийно-козметичните производства в Пловдив, Карлово и Рудозем.

Целулозно-хартиена промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с добрата осигуреност на региона с дървесина се развива целулозно-хартиената промишленост. Тя използва и вносна суровина, и хартиени отпадъци. Нейните центрове са град Стамболийски, Костенец и Белово.

Дървопреработка[редактиране | редактиране на кода]

Дървопреработването е в регионите на добив - във Велинград, Пещера, Смолян, Девин, а мебели се произвеждат в големите центрове близо до потреблението.

Строителни материали[редактиране | редактиране на кода]

Строителните материали са представени от производството на вар в Пловдивско, добив на мрамори във Велинградско и на тухли в няколко фабрики край р. Марица.

Лека промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Леката промишленост има специализираща роля за региона. Центровете на памукотекстилната прмишленост са Пловдив и Хасково, а копринени тъкани се произвеждат в Карлово. Шивашката промишленост е в големите градове. Чрез обувните предприятия в Пловдив регионът се специализира в обувната промишленост.

Хранително-вкусова промишленост[редактиране | редактиране на кода]

С най-голям относителен дял в промишлената продукция е хранително-вкусовата промишеност, която има богата суровинна база, традиции и пазар за продукцията си. Отрасълът обхваща почти всички подотрасли и има участие в националния износ. Развива се консервната промишленост в Пловдив, Пазарджик, Стамболийски, Първомай, Асеновград. Пивото на региона идва от пивоварните в Пловдив („Каменица“) и Хасково („Астика“). Винопроизводството присъства почти навсякъде и е свързано с добре развитото лозарство в региона. От Южен централен регион идват 1/3 от тютюна и тютюневите изделия на страната с предприятията в Пловдив, Асеновград, Хасково и Кърджали.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Обслужващата сфера е водеща в стопанството на региона.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Състоянието на пътищата в региона е сравнително добро, но със съществени проблеми. Макар че гъстотата на пътната мрежа тук е колкото средната за страната, транспортната система е добре изградена само в северните и централните части. Южните части не са добре транспортно осигурени. Дължината на изградените автомагистрали ("Хемус" и „Марица“) е значителна в сравнение с останалите региони, но въпреки това е наложително да се доизграждат пътищата по главните направления на еврокоридорите.

Южен централен регион заема първо място в България по гъстота на жп мрежата, но основната част от мрежата е развита в равнинните части. В Родопите средната гъстота е два пъти по-ниска и се формира от три линии: Хасково-Подкова, Кричим-Пещера и теснолинейката Септември-Добринище, в Смолянската област няма жп транспорт. Регионът е с най-малко удвоени и електрифицирани жп линии. Модернизацията на жп мрежата, която започна с линията Пловдив-Свиленград по предприсъединителната програма ИСПА, е изключително важна предвид кръстопътното разположение на региона.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът е перспективен отрасъл за региона с благоприятни природни и антропогенни ресурси за развитието му като Национален парк „Централен Балкан“, Родопите, археологически комплекс „Перперикон“ и тракийското светилище при с. Татул, Старосел, Калофер, Хисаря. Пампорово и Чепеларе са утвърдените ски центрове в региона. Многото минерални извори, които бликат тук, са предпоставка за балнеожкия и спатуризма във Велинград, Хисаря, Баня, Девин. В региона се развива още културен и ловен, еко- и селски туризъм. Този регион е на първо място сред другите региони.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазването в Южен централен регион по средни показатели е на второ място у нас след Югозападния регион, но съществуват регионални различия в осигуреността на населението с болнични легла, които през последните години се задълбочават. Подобно е състоянието в образованието и търговията на региона.

Териториални различия[редактиране | редактиране на кода]

Неравномерното разпределение на големите градове е резултат от естествено историческо развитие. В териториалната структура на региона Пловдив има водеща роля, която се балансира от Пазарджик, Димитровград, Хасково и Кърджали. В Средните и Западните Родопи липсват градове с такава функция. Зоната Пловдив-Пазарджик, която се разглежда като агломерация е с голяма гъстота на населението и силно развита промишленост и обслужващи дейности. Съществуват условия граничните области Смолян, Кърджали и Хасково от периферия да се превърнат в области с трансгранично значение и възможности за сътрудничество с приграничните гръцки територии и икономически растеж.

Екологична ситуация[редактиране | редактиране на кода]

Активната стопанска дейност на територията на региона е довела до значителни изменения на природната среда. Природната среда е силно нарушена в регионите с добив на полезни изкопаеми. Замърсени са въздухът, почвите и водите в регионите на Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Кърджали и др. Няколко десетки хиляди са замърсени с тежки метали. Необходими са мерки за намаляване на негативното влияние върху природната среда чрез внедряване на нови безотпадни и слабо замърсяваши технологии в промишлените предприятия на региона. Реализират се програми за рекултивирането на териториите, засегнати от антропогенната дейност.

В южните части се провеждат залесителни мероприятия.