Югоизточен район за планиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Югоизточен район за планиране
SouthEastRegion.png
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Адм. център Бургас
Площ 19 799 km²
Население 1 039 549 души (2018)
52,5 души/km²
Области 4

Югоизточният район за планиране в България е разположен в югоизточната част на страната и се отличава с благоприятно географско положение.

Има широк излаз към Черно море (224 км на изток) и дълга граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. Административен център е град Бургас. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен централен район за планиране. На запад районът граничи с Южен централен район. В територията са включени 4 области: Бургаска, Сливенска, Ямболска и Старозагорска. През района преминават транспортните коридори №8 и 9, както и железопътната линия София-Бургас.

Географско положение, граници[редактиране | редактиране на кода]

Географското положение на региона е благоприятно, което е предпоставка за развитието на стопанството му и за притока на чужди капитали. Държавната граница с Турция и Черно море определят определят съответно южната и източната граница на региона. Открит е нов ГКПП Лесово, през който се осъществява шосейна връзка за Одрин. Северната граница следва билото на Средна и Източна Стара планина. Проходите Шипка, Проход на Републиката, Вратник, Котленски, Върбишки, Дюлински и други улесняват връзките със съседните Северен централен и Североизточен регион. На запад регионът граничи с Южния централен регион.

Природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Югоизточният регион разполага с благоприятни природни условия и ресурси за развитие на земеделието, транспорта, туризма и курортното дело.

Черно море играе важна роля за стопанството на региона.

Релеф и полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е низинен до нископланински. От енергийно-суровинните ресурси с най-важно значение са находищата на лигнитни въглища в Маришкия басейн, където са съсредоточени над 70% от въглищните запаси в страната.

Черни коксуващи се въглища са разкрити в Балканбас, кафяви въглища има край Бургас, лигнитни - в Елховския басейн. Те са с ограничено стопанско значение. Минералните ресурси са представени от находищата на медни и полиметални руди в региона.

Агроклиматични ресурси[редактиране | редактиране на кода]

В съчетание с другите природни условия и ресурси агроклиматичните ресурси влияят върху земеделската специализация на отделните части на региона: Казанлъшко се специализира с производството етерично-маслодайни култури, Горноотракийската низина и Бургаската низина - на зеленчуци, плодове, грозде, технически култури и др.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Водните ресурси са ограничени. Те се използват комплексно. От крайморските езера се добиват сол и лечебна кал. Минерални води са открити в Павел баня, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Меричлери.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвените ресурси благоприятстват за производството на зърнено-хлебни култури, зеленчуци, слънчочглед, памук, ориз, овощия, лозя. В региона са разположени около 10% от запасите на дървесина, предимно широколистна.

Пасища[редактиране | редактиране на кода]

Важно природно богатство са пасищата. Те са най-добри за овцевъдство. Дъбовите гори на Странджа са подходящи за пасищно свиневъдство, където съществуват традиции в тази дейност. Необходимо е тяхното активизиране.

Население и селищна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Средната гъстота в Югоизточния регион е малка - 57 д./km2, и е близка до тази в Северизападния регион.

Стопанство и социална среда[редактиране | редактиране на кода]

Стопанството на региона се развива под влияние на редица фактори, най-важните от които са стратегическото географско положение с излаз на Черно море, бургаското пристанище с вносно-износния товаропоток през него, нарастналият дял преки чуждестранни инвестиции (12,3%) и най-големият въглищен басейн у нас, източник на енергоресурси - (Марица изток). По БВП на човек и преки чужди инвестиции регионът заема първо място сред останалите региони без Югозападния регион. Преките чуждестранни инвестиции са важен фактор с директно значение за развитието на икономиката му. Значителна част от тях са насочени в промишлено-енергийния комплекс „Марица изток“.

Специализацията на региона в третичния сектор са туризмът и транспортът, а от промишлените отрасли - нефтопреработващата и ХВП, добивна и електропроизводството.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Земеделието и добиванта промишленост заемат важно място в икономиката на региона. Делът на аграрния сектор в брутната му добавена стойност, както при останлите региони, непрекъснато намалява и през 2009 г. е едва 5,9%.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Растениевъдството зависи от снабдеността на региона със земеделска земя на жител. Тя е по-голяма от средната за страната, но е силно разпокъсана след възстановяване на собствеността ѝ и за това е сериозен проблем за ефективно земеделие. Земеделската земя се засява предимно със зърнени култури: ечемик, пшеница и царевица, в които регионът се специализира. Над една четвърт от площите, засети с ечемик у нас и производството му са в Югоизточния регион. Той произвежда най-много зърнени храни в Южна България и е с най-високи добиви от декар. Основните технически култури са слънчоглед, отглеждан почти навсякъде, захарно цвекло в Бургаската низина, маслодайна роза, мента и лавандула в Казанлъшкото поле и отчасти памук в Старозагорско и тютюн, чието производство силно намалява.

С най-голямо участие в националното производство от останалите земеделски подотрасли са лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството, за което спомагат благоприятните почвено-климтични условия. Регионът е първенец по производство на грозде у нас с около една трета от родното производство. Традициите, финансирането от европейски фондове за възстановяване на лозята и добре развитото винопроизводство налагат лозарството като приоритетна дейност за региона. Тук се оформя Черноморският лозарски район, който все повече разширява обхвата си към вътрешността.

От плодовете най-голям дял заемат площите с праскови в Сливенско, череши и ябълки в Сливенско и Бургаско. Част от старите овощни градини са подновени. Най-голям дял от зеленчукопроизводството заемат зрелият кромид, доматите и краставиците.

Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]

Животновъдството има благоприятни условия за развитие. Доброто зърнено-фуражно производство в региона определя развитието на говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. Наличието на пасища в планинската част благоприятства овцевъдство и месодайно говедовъдство. Регионът развива всички подотрасли, но се специализира в биволовъдството край Тунджа и овцевъдството. Броят на отглежданите животни непрекъснато намалява поради високата цена на фуража, ниската изкупна цена на месото и млякото, ниската степен на механизация и лошите условия на отглеждане на животните. Преобладават дребните животновъдни стопанства. Екологично чистите региони на Странджа и Източна Стара планина дават възможност за биологично животновъдство в бъдеще.


Най-голямо значение за добивната промишленост на региона има добивът на лигнитни въглища в Марица изток.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Промишлеността в региона има ясно изразена специализация в нефтопреработването, ХВП и енергетиката. Териториалното ѝ разположение се отличава с прекомерна концентрация на предприятия в големите градове и създава редица социални и демографски проблеми в тях.

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Енергийният комплекс „Марица изток“, разположен в региона на Гълъбово, Раднево и Стара Загора, произвежда електроенергия и брикети със собствени енергоресурси - лигнитните въглища, и осигурява Югоизточния регион с електроенергия. Локални ТЕЦ има в Бургас и Сливен.

Металургия[редактиране | редактиране на кода]

Металургичното предприятие „Промет“ край Бургас работи на базата на вносна суровина, като произвежда прокатни изделия. Комбинатът е приватизиран и работи основно за износ.

Машиностроене[редактиране | редактиране на кода]

Машиностроенето и електрониката създават 9,5% от промишлената продукция на региона. Отрасълът се специализира в производството на товарни вагони (единствено в страната), кораби и кабели, климатична техника в Бургас, земеделски машини в Ямбол, Нова Загора и хидравлични машини в Казанлък и Чирпан, където са съсредоточени 90% от националното им производство. В Сливен се произвеждат стругове, тъкачни машини, стартери за автомобили и електрически лампи.

Нефтопреработване[редактиране | редактиране на кода]

Много важна роля в промишления облик на региона играе нефтопреработването. На базата на вносен нефт от нефтопристанището работи най-големият в Югоизточна Европа нефтохимически комбинат. Построен през 60-те години на ХХ век край Бургас за производство на широка гама от нефтопродукти, сега той е приватизиран от фирма „Лукойл“, част от производствата са спрени и се произвеждат само течни горива, химически влакна и някои деривати. Комбинатът доставя течно гориво и химически продукти за цялата страна. Макар дяловото участие на нефтопреработването в промишлеността на региона да намалява през последните години, все пак то си остава първенец по брутна добавена стойност със своите 44%. Голяма част от някогашните предприятия като комбинатът за синтетични тъкани в Ямбол и Казанлък, за пластмасови изделия в Средец, които са били кооперирани с НХК, са спрели производство като това в Ямбол, или силно са го ограничили като останалите.

Хранително-вкусова промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Хранително-вкусовата промишленост е много добре развита навсякъде в региона, представена от широка гама подотрасли - винопроизводство, пивоварна, млекопреработване, месна, мелничарска, консервна, рибоконсервна, производство на олио, захар и захарни изделия. Югоизточният регион е водещ в България по редица нейни производства. Богатите и разнообразни земеделски суровини, традициите и международните пазари за винопроизводството и консервната промишленост са важни фактори за успешното развитие на ХВП дори в икономическата криза. Голяма част от нейните производства са разпространени почти навсякъде и в четирите области на региона близо до суровините им. Само производството на захар в Камено, рибни консерви и захарни изделия в Бургас, бира, макаронени изделия и цигари в Стара Загора имат фиксирано разпространение.

Шивашка промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Текстилна, трикотажна и шивашка промишленост е важен подотрасъл, който осигурява работа за хората от Сливен, Казанлък и Ямбол. В последните десет години в шивашкия отрасъл са привлечени чуждестранни инвестиции. С богати традиции в производството на текстил Сливен и Казанлък са основните производители на вълнени платове, чорапи, конци и килими. Котленските килими са уникални с шарките си и са известни далеч по света.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Третичният сектор подобно на останалите региони е водещ за икономиката на региона с 51,7% от брутната добавена стойност за 2009 г. и ангажира над половината от работната сила на региона.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът е основен фактор за икономическото развитие на региона и специализиращ отрасъл, Еврокоридор № 8, строежът на магистрала „Тракия“, черноморската зона за икономическо сътрудничество и евентуалното строителство на нефтопровода Бургас-Александруполис ще доразвият транспортната система на региона. През бургаското пристанище минава основният вносно-износен товаропоток и морският транспорт има национално значение. Край Бургас е единственото нефтопристанище в България. Територията на региона се пресича от основните жп и шосейни пътища у нас с направление София-Бургас, Варна-Карнобат и Велико Търново-Стара Загора. До няколко години предстои завършването на магистрала „Тракия“. Южните части на региона са слабо транспортно осигурени. Бургаското летище е едно от най-големите у нас.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът е приоритетен отрасъл в региона особено за Бургаската област. Богатите туристически ресурси, благоприятното географско разположение и транспортната достъпност на региона благоприятстват развитието му. В последните десет години в отрасъла е инвестирано много за строеж или обновяване на хотели и сега техният брой и леглата в тях са най-много в сравнение с останалите региони. Югоизточният регион е първенец по реализирани нощувки включително и от чужденци основно по черноморското крайбрежие, който е сезонен, регионът има ресурси за развитието на познавателен, винен, ловен, балнеоложки и екотуризъм. Засиленият строеж на хотели създава екологични проблеми по проекта „Натура 2000“.

Търговските и други услуги са съсредоточени в големите градове. В Бургас има безмитна зона. Изостава здравното, просветното и административното обслужване в обезлюдаващите се южни краища.

Териториални различия[редактиране | редактиране на кода]

В региона има ясно изразени центрове - Бургас на изток, и Стара Загора във вътрешността. Заедно с останалите областни центрове те съсредоточават около себе си промишлени и обслужващи дейности. Странджа и Източна Стара планина остават изолирани в периферните части на региона.

Откриването на ГКПП Лесово създава възможност за активизиране на тези територии. Необходима е нова регионална политика за развитие на южните погранични територии, която може да използва еврофондовете на програма „Регионално развитие“.

Екологична ситуация[редактиране | редактиране на кода]

Антропогенната дейност, особено по крайбрежието, се е проявявала силно още в дълбока древност, за което свидетелстват редица археологически паметници. Интензивното стопанско усвояване на региона в наши дни е довело до сериозни екологични проблеми. Това важи за района на Бургас и разположения до него Нефтохимически комбинат, за „Марица изток“, за районите на Стара Загора, Сливен, Ямбол и някои други селища. Няколко десетки хиляди дка в региона са замърсени с тежки метали. Морето се замърсява с нефтопродукти около пристанищата. Относително голям е делът на необработваемите земи. Експлоатацията на горите превишава техния естествен прираст. Необходими са конкретни мерки за преодоляване на екологичните проблеми на региона, още повече, че тук е съсредоточена значителна част от туристическо-рекреационния потенциал на страната.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Резерват Силкосия
  • Фестивал на пясъчните скулптури (Юли) (Бургас)
  • Музикален Фестивал Spirit of Burgas (Август) (Бургас)
  • Крепост Порос (Бургас)
  • Археологически музей Бургас (Бургас)
  • Къща музей на Петя Дубарова (Бургас)
  • Музикален фестивал „Бургас и морето“ (Бургас)
  • Международен фолклорен фестивал (Бургас)
  • Морско казино (Бургас)
  • Северен плаж (Бургас)
  • Морска градина (Бургас)
  • Богородична стъпка
  • Казанлъшка Тракийска гробница
  • Старият град на Несебър
  • Старият град на Созопол
  • Крепост Маркели
  • Регионален Исторически Музей Сливен
  • Храм-паметник Шипка
  • Тракийско скално светилище Беглик Таш
  • Музей на коня и конният спорт
  • Тракийско скално светилище „Вратата на Богинята“
  • Гробница на Севт ІІІ в могила Голямата Косматка
  • Екшън аквапарк, Слънчев бряг
  • Курортен комплекс Слънчев бряг
  • Къща музей Хаджи Димитър
  • Античен град Улпия Анхиалеон Палеокастро
  • Крепост Туида
  • Манастир Свети Георги
  • Плаж Аркутино
  • Исторически музей Искра, Казанлък
  • Крепост Деултум
  • Паметник на свободата на Шипка
  • Музей на розата
  • Църква Христос Пантократор
  • Етнографски музей
  • Неолитни жилища (Стара Загора)