Райони за планиране в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райони за планиране към 2009 година (шест района)

Районите за планиране или т.нар. статистически райони NUTS-2, според класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) в България са шест района[1], обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат.

Двете зони от NUTS-1 (Северна и Югоизточна България, Югозападна и Южна централна България)[2], както и шестте района от NUTS-2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен райони за планиране), не представляват административно-териториални единици, а служат за статистически цели.[3] Районите от третото йерархично ниво NUTS-3 съответстват на областите в България.[4]

Райони за планиране[редактиране | редактиране на кода]

На 27 юли 2000 г. Министерският съвет на Република България обособява шест района за планиране на територията на страната. Законът за регионално развитие, влязъл в сила на 20 февруари 2004 г., урежда обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие. Стратегическото планиране за постигане на целите на регионалното развитие е предвидено да се осъществява чрез разработването и изпълнението на Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за развитие.

Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. През месец декември 2007 г. границите на някои от районите са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители [5].

Югозападен район за планиране (ЮЗРП)[редактиране | редактиране на кода]

Територията на района обхваща Област София, Софийска област, област Кюстендил, област Благоевград и Област Перник.

Южен централен район за планиране (ЮЦРП)[редактиране | редактиране на кода]

Територията на района обхваща Област Пазарджик, област Пловдив, област Смолян, област Хасково и Област Кърджали. До 2006 г. районът е включвал и Област Стара Загора, която след 2006 г. е включена в Югоизточен район за планиране поради изисквания на Евростат въпреки по-скоро централно-южното разположение на областта.

Югоизточен район за планиране (ЮИРП)[редактиране | редактиране на кода]

Територията на района обхваща Област Стара Загора, област Сливен, област Ямбол и Област Бургас. До 2006 г. районът е съставен от областите Ямбол, Сливен и Бургас, т.е. в състава му не е била включена Област Стара Загора

Североизточен район за планиране (СИРП)[редактиране | редактиране на кода]

Територията на района обхваща Област Варна, област Добрич, област Търговище и Област Шумен. До 2006 година районът е съставен от областите Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Силистра, и Разград. След 2006 година областите Силистра и Разград са включени към Северен централен район за планиране.

Северен централен район за планиране (СЦРП)[редактиране | редактиране на кода]

Включва Област Велико Търново, област Габрово, област Русе, област Разград и Област Силистра. До 2006 година районът е съставен от областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово и Русе.

Северозападен район за планиране (СЗРП)[редактиране | редактиране на кода]

Включва Област Видин, област Враца, област Монтана, област Плевен и Област Ловеч. До 2006 г. районът включва областите - Видин, Враца и Монтана.

Преначертаване на районите за планиране[редактиране | редактиране на кода]

Предлагани нови райони за планиране (четири района)

Някои от сегашните NUTS 2 региони на България вече не отговарят на съответните технически изисквания, най-вече поради общия спад на населението и нарастващите регионални диспропорции. Проучване от 2013 г. на ФРМС Консулт, поръчано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, анализира състоянието и тенденциите на промяна в характеристиките на тези региони, за да се идентифицират няколко варианта за предстоящото преразглеждане на NUTS 2 картата на страната. Процесът е рестартиран през 2017 г. с някои изменени версии, като окончателното решение се очаква да бъде взето до края на 2018 г.[6][7][8]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карта на статистически райони (NUTS 2). // Национален статистически институт. Архив на оригинала от 2011-11-14. Посетен на 2013-04-09.
  2. Карта на статистически зони (NUTS 1). // Национален статистически институт. Архив на оригинала от 2011-11-14. Посетен на 2013-04-09.
  3. Класификация на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS). // Национален статистически институт. Посетен на 2013-04-09.
  4. Карта на статистически райони (NUTS 3). // Национален статистически институт. Архив на оригинала от 2011-11-14. Посетен на 2013-04-09.
  5. [1]
  6. Н. Нанков. Отговор на въпрос, зададен от н.п. Николай Тишев относно Предстоящо ново райониране на страната за целите на еврофондовете и статистиката след 2020. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 4 май 2018 г.
  7. Л. Иванов. NUTS II Регионите на България: Предложение в междуведомствената работна група за разработване на възможности за преначертаване на границите на NUTS регионите на ниво 2. София, ноември 2017 г.
  8. Шестте планови региони стават четири и няма да имат центрове. Медиапул, 2 октомври 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]