Северозападен район за планиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северозападен район за планиране
NorthWestRegion.png
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Адм. център Плевен
Площ 19 070 km²
Население 755 956 души (2018)
39,6 души/km²
Области 5

Северозападният район за планиране е един от шестте района за планиране в България, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. Площта му е 19 070 km², а населението – около 923 хиляди души (2008). Най-големият град в региона и негово икономическо ядро е Плевен.

Географско положение, граници и големина[редактиране | редактиране на кода]

Регионът заема северозападната част на страната и има благоприятно географско положение с международни транспортни коридори, включително и по р. Дунав, и много добри възможности за трансгранично сътрудничество.

Тук се кръстосват пътища, които свързват столицата и Югозападна България със Североизточна България и Северното черноморско крайбрежие, а дунавското крайбрежие през проходите в Западна и Средна Стара планина с Южна България.

Нараства икономическото значение на дунавските пристанища. От тях важна роля играе ломското пристанище, чрез което се внасят част от суровините за Югозападния регион. С национално значение са фериботните връзки Видин-Калафат и Оряхово-Бекет. В Бъдеще транспортногеографското значение на региона ще нарасне във връзка със строежа на втория мост над р. Дунав при Видин.


На север граничи с Румъния по р. Дунав, а на запад,със Сърбия.

Природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е разнообразен. Над 10% от площта на региона е заета от крайдунавски низини, а около 50% се падат на Дунавската хълмиста равнина. Тук е разположена основната част от обработваемата земя на Северозападния регион. На юг са ридовете Предбалкана и Стара планина.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

По-значителни полезни изкопаеми са находищата на полиметални и оловно-цинкови руди в Чипровска и Врачанска планина и на железни руди до с. Мартиново. Добиват се варовици (с. Кунино, с. Бели извор и др.), мрамор, гранит (Берковско), гипс (с. Кошава) глини в Троянско и Плевенско.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Агроклиматичните ресурси на региона са свързани с особеностите на умереноконтиненталния и планинския климат. Отглеждат се зеленчуци, зърнени и технически култури, в по-високите региони - овощия и картофи.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Водните ресурси се формират от водите на долното течение на Искър, Вит, Осъм. Макар и ограничени, те се използват комплексно за водоснабдяване, напояване и за добив на електроенергия (Петроханска каскада). Минералните води в Ловешко и Троянско са предпоставка за развитие на балнеолечението.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

От почвените ресурси с най-важно значение са черноземните, заемащи над 40% от територията на региона, алувиално-ливадните, както и сивите горски почви. От горските ресурси със значение са хубавите букови гори по северните склонове на планините и някои широколистни видове. Наличието на ливади и пасища е предпоставка за активизиране на животновъдството.

Население и селищна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Регионът е с най-малък брой население, което продължава да намалява. Той има и най-ниска стойност за гъстота на населението у нас - 39,6 д./km2.

Крайно неблагоприятната демографска ситуация в региона определя съществуването на редица проблеми като обезлюдаване на пограничните и планинските територии, влошаване на възрастовата структура на населението и качеството на работната сила, чиито брой непрекъснато намалява. Относителният дял на градското население е по-нисък от този за страната. В етническото отношение регионът се отличава с нисък дял турско население (1,8%) и висок дял на ромите (6,6%).

Стопанство и социална среда[редактиране | редактиране на кода]

Северозападният регион има най-малък принос към съвкупния БВП на страната - само 7,4%. От икономическите сектори най-голям принос в брутната му добавена стойност се пада на обслужващата сфера (53%). Регионът има земеделска специализация и формира най-висок дял в земеделската продукция на България след Южен централен регион. От промишлените отрасли Северозападният регион се специализира в електропроизводството и ХВП. Непривлекателен е за чужди инвестиции и техният размер за 2010 г. есамо 2,5%. Предпочитани области за инвестиране са Плевенска и Ловешка област.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Растениевъдната специализация на региона се определя от низинноравнинния релеф, благоприятния климат и плодородните почви. Населението в региона намалява, което води до най-високата снабденост със земеделска земя на жители у нас заедно със Северния централен регион. Около 30% от земята тук са ливади. Останалата земеделска земя е засята основно със зърнени и технически култури. Дяловото участие на зърнените и техническите култури е най-високо, което е типично за всички северни региони.

Зърнопроизводството е традиционен отрасъл. Тук са най-големите площи, засети с пшеница и овес в страната. Площите на царевицата и ечемикът също са едни от най-обширните у нас. Регионът дава съответно и значителен дял от националното производство на ечемик, а по производство на пшеница и царевица той заема челно място.

От техническите култури северозападният регион засява най-много слънчоглед и дава най-голяма продукция от него в България. Във Видинско върху ограничени площи се отглежда едролистният тютюн „Виржиния“, край захарните заводи в Лом и Долна Митрополия - захарно цвекло.

Хълмистите земи в региона благоприятстват лозарството, което се развива в Плевенско и по дунавското крайбрежие. Овощарството е традиционен отрасъл. В Троянско са едни от най-обширните сливови градини, а в Берковско са насажденията от ягоди, касис и малини. Оттук идва най-голямата ягодова реколта у нас след южния централен регион. В крайдунавските низини и по поречията на реките се развива зеленчукопроизводството, което осигурява суровина на консервната промишленост.

Богата фуражна база чрез зърнопроизводството в региона е основният фактор за развитието на животновъдството, макар че производството ѝ намалява и предизвиква спад в отрасъла. Това нарежда региона на последно място по брой на отглеждани животни при важните подотрасли като говедовъдство и овцевъдство. Единствено биволовъдството (22%) и козевъдството, заедно с Югозападния регион, имат челни позиции по брой животни. Животновъдството е многоотраслово, но екстензивно. Разположението е повсеместно. Риболовът е застъпен по р. Дунав и регионът има големи възможности за развитието му във връзка с програма на ЕС.

В Северозападния регион се извършва добив на медна руда и нерудни полезни изкопаеми.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Регионът е на последно място в страната по произведена промишлена продукция. Водещи по дялово участие в промишлената му продукция са енергетиката, ХВП, отчасти машиностроенето и електрониката, което определя едностранната му специализация.

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Регионът има водещо място в енергетиката на България и осигурява 38% от електропроизводството у нас с АЕЦ „Козлодуй“, макар и с намалени мощности след спирането на III и IV блок в края на 2006 г. С национално значение е строежът на втората АЕЦ край Белене, който започва през 1980 г. и продължава до 1990 г., след което е замразен и през 2012 г. прекратен.

Цветна металургия[редактиране | редактиране на кода]

Цветната металургия, доскоро представена от производството на черна мед на гара Елисейна, вече не работи.

Машиностроене[редактиране | редактиране на кода]

Машиностроенето и металообработването заедно с електрониката и електротехниката са специализиращи в региона. Произвеждат се електродвигатели в Троян, Ловеч и Тетевен, металорежещи машини в Троян. Някои от производствата са единствени по рода си в България като производството на бормашини и други електроинструменти в Ловеч, батериите в Никопол, стоманените въжета в Роман, водните помпи във Видин. В Ловеч се произвеждат велосипеди и делтапланери, а наскоро започна и производството на леки автомобили с китайски инвестиции. Електротехническата и електронната промишленост са представени от производстватана акумулатори в Монтана.

Химическа промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Доскоро един от големите химически предприятия на региона са „Химико“ Враца за синтетичен амоняк и карбамид, предприятията за автомобилни гуми и полиамидни влакна във Видин, предприятия за автомобилни гуми и полиамидни влакна във Видин, каучукови изделия в Кула, пластмаси в Берковица и Монтана и смазочни масла в „Плама“ Плевен, който почти е преустановил дейност. Регионът има позиции във фармацевтичното производство със завода в Троян.

Строителни материали[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на промишленост за строителни материали се базира на промишлените запаси от гипса (Кошава) и значителна част от цимента у нас (Бели извор, Врачанско, Златна Панега и Плевен). Мраморни плочи се произвеждат в Берковица, а подова кермика в Монтана. Регионът създава значителна част от тухлите и керемидите у нас. На базата на богатите находища от глини те се произвеждат в множество градове в региона. Във Видин работи завод за костен порцелан за битови нужди, а в плевен - за стъклен амбалаж.

Дървопреработка[редактиране | редактиране на кода]

Дървопреработващите предприятия в Монтана, Берковица, Белоградчик, Тетевен, Троян обработват местна и вносна дървесина. Във Враца, Троян и Ловеч се произвеждат мебели. В региона има производствата на велпапе, картон и хартиен амбалаж.

Хранително-вкусова промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Поради разнообразното земеделско производство в региона са застъпени почти всички подотрасли на ХВП. Продукцията ѝнамалява зарадикризата в земеделието и сега дава 8% от националното производство. Мелничарската промишленост присъства в почти всички по-големи градове на региона. Произвеждат се брашно, различни макаронени изделия и фуражи (Видин, Монтана, Дунавци). Производството на консерви е с традиции в региона. Центровете му са Бойчиновци, Видин, Бяла Слатина, Лом, Ловеч и Плевен. Широко отглежданият слънчоглед в региона се преработва в предприятията за растителни масла в Бойчиновци, Видин, Кнежа. Животновъдството дава суровина за месната и млечната промишленост, чиито центрове са почти навсякъде в региона. Пивото на региона идва от „Алмус“ в Лом, „Леденика“ в Мездра и „Плевенско пиво“. Вина се произвеждат в Плевен, Видин, Монтана, Враца, а в Берковица - плодови вина. Заводите за захар са в Лом (които са пред фалит) и Долна Митрополия. В Плевен и Видин се произвеждат тютюневи изделия.

Лека промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Леката промишленост е силно стеснила производството си в последно време. Някогашните текстилни предприятия във Враца, Мездра и Бяла Слатина не работят. Производство на кожени изделия в Ловеч е с традиции. Килимарството в Чипровци е уникално с ръчно тъканите килими. Както в други региони, така и в Северозападния регион успешно се развива шивашката и трикотажната промишленост в Бяла Слатина, Плевен, Видин.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Третичният сектор заема водещо място с най-голям дял в стопанството на региона.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът играе важна роля с двата еврокоридора (№ 7 и № 4), автомагистрала „Хемус“, важни жп линии, които пресичат територията на региона, и излаза му на р. Дунав. Гъстотата на шосейната мрежа тук не е висока и Северозападният регион е сред регионите с най-голям дял третокласни пътища и едва 7 км магистраленпът. През територията му минават главните жп линии София-Варна и Видин-София-Кулата, които обслужват и международните потоци в тези направления. След построяванетона втория мост над река Дунав трафикът ще се увеличи. 67% от жп мрежата му е електрифициранаи и това е средният показател за страната. Регионът е добре осигурен с удвоени жп линии, които са една трета от всички линии в националната мрежа. Част от жп линиите с местно значение са закрити.

Важно значение за водния транспорт на региона имат голямото пристанище Видин с ферибота до Калафат и свободната безмитна зона. По-малко транспортно значение имат пристанищата на Лом, Сомовит, Белене и Никопол. През територията на региона преминава трасето на газопреносния пръстен на България.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Регионът разполага с туристически ресурси, но развитието му е неудовлетворително. Хотелите и реализираните нощувки в тях са най-малко от останалите региони и в пъти по-малко от най-развитите региони в това отношение.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

Търговията, образователните, здравните и други услуги имат неудовлетворително развитие и са съсредоточени в големи селища. Открити са едно висше училище в Плевен и филиали на някои университети.

Териториални различия[редактиране | редактиране на кода]

Най-гъсто заселени и икономически развити са териториите около основните пътища в региона. Обезлюдяването и стопанското изоставане по западните граници са взели големи размери. Общините Берковица и Вършец попадат в зоната на влияние на столицата. Концентрирането на промишлеността и на бизнеса в областните градове засилва вътрешнорегионните различия в заетостта, доходите и качеството на живот.

Екологична ситуация[редактиране | редактиране на кода]

Стопанската дейност в регионае довела до нарушаването на природната среда в местата за добив на полезни изкопаеми, около промишлените центрове Плевен, Ловеч, Монтана, Враца, Видин, Козлодуй, Мездра и др. Участъци от по-големите реки след промишлени центрове са с влошено екологично състояние. Над 80 хил. дка са замърсени с тежки метали. В редица райони на Предбалкана и Дунавската равнина е развита ерозията. Провеждат се залесителни мероприятия в планинските райони. Необходими са неотложни мерки за решаване насъществуващите екологични проблеми.