Каскада „Петрохан“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Петрохан.

Каскада „Петрохан“
PetrohanskoVodohranilishte.jpg
Изравнител „Петрохан“
МестоположениеБързия, България
СобственикЕнерго-Про България
НЕК ЕАД
Капацитет17,52 MW
Открита1953 година

Каскада „Петрохан“ е водноелектрическа каскада в западна България, разположена в Петроханския проход на Западна Стара планина.

Включва система от събирателни канали, три изравнителя (малки язовири) – „Петрохан“, „Остра чука“ и „Клисура“ – и три водноелектрически централи (ВЕЦ) – ВЕЦ „Петрохан“, ВЕЦ „Бързия“ и ВЕЦ „Клисура“. Централите и напорните им деривации са собственост на „Енерго-Про България“, а останалите хидротехнически съоръжения – на Националната електрическа компания.[1]

Основната част от каскадата е в землището на село Бързия в община Берковица, но част от събирателните канали довеждат води и от общините Годеч и Своге. Така тя използва води от водосборните басейни на Огоста, Нишава и Искър.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Първо стъпало[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата част от каскадата е система от водохващания и събирателни канали, улавящи води от няколко поречия над кота 1400 m. Събирателен канал „Сребърна“ е разположен западно от Петроханския проход, започвайки северно от Годеч, и има дължина 18,48 km, от които 2,3 km в тунели, и разположени по нея 13 алпийски водохващания, като капацитетът при вливането му в събирателен канал „Гински“ е 0,780 m³/s. В „Гински“ се влива и малкият събирателен канал „Пробен“ с дължина 705 m, две водохващания и капацитет 0,100 m³/s. Канал „Гински“ започва от горното течение на Гинска река, събира водите от 8 алпийски водохващания и има дължина 5710 m, от които 196 m в тунел, и капацитет при вливането в изравнител „Петрохан“ от 1,300 m³/s.[2]

Източно от Петроханския проход е изграден събирателният канал „Искрецки“, улавящ с 8 алпийски и 2 шахтови водохващания водите на поредица притоци на Искрецка река. Той има дължина 17,9 km, включително два тунела с обща дължина 1,7 km, и капацитет при вливането си в изравнител „Петрохан“ от 0,689 m³/s.[2]

Изравнител „Петрохан“ е построен на 1402 m надморска височина в седловината в най-високата част на Петроханския проход и събира и изравнява водите от събирателните канали „Гински“ и „Искрецки“. Образуван е с три насипни диги от североизток, северозапад и югозапад, чиято обща дължина по короната е 860 m. Преливникът му е траншеен, разположен до водовземането в северния ъгъл. Езерото има площ 4,3 ha и максимален обем 140 хиляди m³. Завършен е през 1957 година, а през 2001 година е основно ремонтиран, като са отстранени значителните дотогавашни загуби на води от филтрация.[3]

Водите от изравнителя „Петрохан“ се подават по слабонапорен канал с дължина 2221 m и капацитет 1,900 m³/s до водната кула на ВЕЦ „Петрохан“. От кулата водите продължават по открит стоманен напорен тръбопровод с дължина 1358 m. Централата използва пад от 539 m и има два агрегата с турбини тип „Пелтон“ и обща мощност 8,03 MW. Пусната е в експлоатация през 1956 година.[4]

Второ стъпало[редактиране | редактиране на кода]

В дългата около 100 m долна вада на ВЕЦ „Петрохан“ се влива събирателният канал „Стругарница“. Той е изпълнен от стоманобетонни тръби с диаметри 40 – 100 cm и има дължина 29,0 km с 23 алпийски водохващания и капацитет 1,270 m³/s. Заедно с вадата той се влива в събирателния канал „Бързия“, който има 5 собствени алпийски водохващания, дължина 5664 m и капацитет 3,800 m³/s. Той се влива в изравнителя „Остра чука“, заедно със събирателния канал „Заножене“ (дължина 1852 m и капацитет 0,100 m³/s).[5]

Изравнител „Остра чука“ се намира на кота 860 m и е ограден със земнонасипни диги, като строителството му завършва през 1957 година. Обемът му е 26 хиляди m³ и има сифонен преливник с капацитет 2,80 m³/s. От него водите преминават по слабонапорен канал с дължина 859 m до високата 16,5 m водна кула.[6]

ВЕЦ „Бързия“ е разположен на 3 km от село Бързия и е пусната в експлоатация през 1956 година. В централата са монтирани две турбогрупи тип „Пелтон“ с мощност 5,84 MW. Водите се подават в централата от водната кула по дълъг 610 m открит стоманен напорен тръбопровод, а се изливат от нея направо в изравнителя „Клисура“.[7]

Трето стъпало[редактиране | редактиране на кода]

Изравнителят „Клисура“ е разположен непосредствено под ВЕЦ „Бързия“. Освен водите от нея в него се вливат и води от съседно водохващане на река Бързия. Той има обем от 48 хиляди m³ и подобно на другите два изравнителя е изграден чрез няколко ограждащи земнонасипни диги. Завършен е през 1957 година.[8]

Водите от изравнител „Клисура“ по слабонапорна деривация до водната кула на ВЕЦ „Клисура“, която има капацитет 4 m³/s и дължина 3702 m, преминаващи 4 тунела и 4 мост-канала. В деривацията се влива и събирателния канал „Долно ширине“, който довежда води от едно водохващане и има дължина 620 m и капацитет 0,120 m³/s. Водната кула е с височина 7 m.[9]

ВЕЦ „Клисура“ е разположен в самото село Бързия и е първата централа от каскадата, пусната в експлоатация през 1953 година. В централата са монтирани две турбогрупи тип „Францис“ с мощност 3,65 MW. Водите се подават в централата от водната кула по дълъг 262 m открит стоманен напорен тръбопровод, а се изливат към снабдителен канал, отвеждащ ги в използвания за водоснабдяване язовир Среченска бара.[10]

История[редактиране | редактиране на кода]

За електроснабдяването на Врачанско възниква необходимостта от изграждане на енергийни мощности с наложилото се тогава използване на водна сила. През 1946 г. в Главната дирекция на електрификацията се разработва идеен проект от инж. Христофор Байданов за водноелектрическа каскада, използваща водите на река Бързия, която включва 4 електроцентрали.

Изборът на тази част от Стара планина за такова строителство не е случаен. Благоприятен е фактът от наличието на път в планината с шосейната връзка с Монтана и София. Освен това този регион е сред най-валежните места в България с годишна валежна сума 1061 mm. Това е причината проходът да е сред местата с най-голям отточен коефициент – 0,6, което на практика е 30 l/s отток вода в речната отводнителна система[11].

Строителството започва през 1947 г., без да се осъществят задълбочени теренни проучвания поради наличието на голяма мрежа от събирателни канали. През есента на 1949 г. започнатото строителство на първите 2 централи – „Петрохан“ и „Бързия“, е спряно поради свлачище. Това налага нови задълбочени проучвания и препроектиране от колектив на „Енергохидропроект“.

През 1957 г. завършва строителството на Петроханската каскада.

Към 2022 година предвиденото строителство на четвъртото стъпало на каскадата ВЕЦ „Берковица“ не е реализирано.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Набатов 2011, с. 119 – 120.
  2. а б Набатов 2011, с. 120.
  3. Набатов 2011, с. 121.
  4. Набатов 2011, с. 121 – 122.
  5. Набатов 2011, с. 122 – 123.
  6. Набатов 2011, с. 123.
  7. Набатов 2011, с. 123 – 124.
  8. Набатов 2011, с. 124.
  9. Набатов 2011, с. 124 – 125.
  10. Набатов 2011, с. 125.
  11. Голяма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център „Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща „Труд“, София, 2012, с. 3400 ISBN 978-954-8104-31-9 (т.9)
Цитирани източници
  • Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5.