Берковица (община)

Берковица (община)
43.237, 23.124
	Берковица (община)
	Знаме
Общи данни
Област	Област Монтана
Площ	463.705 km²
Население	13 468 души (31 декември 2025); 29 души/km²
Адм. център	Берковица
Брой селища	20
Сайт	www.berkovitsa.bg
Управление
Кмет	Радослав Найденов ; (БСП – ОЛ, ДПС, Новото време, НДСВ; 2023)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (6); С инж. Милчо Доцов за хората от Община Берковица (4); Народен съюз (3); БСП (3); БДЦ (2); Единни за Берковица (2); Заедно за Община Берковица (1);
	Берковица (община) в Общомедия

Община Берковица се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Монтана. С площта си от 463,705 km² заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 12,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад – община Георги Дамяново;
на север – община Монтана;
на изток – община Криводол, област Враца;
на югоизток – община Вършец;
на юг – община Годеч, Софийска област.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В южната и западната половина на общината се заемат северните склонове две планини, части от Западна Стара планина. На запад до границата с община Георги Дамяново, на север до долината на река Огоста, на изток до долината на река Бързия и прохода Петрохан и на юг до границата със Софийска област се простират северните склонове на Берковска планина. От билото на планината на север до долината на река Огоста се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бързия и Златица и техните многобройни малки притоци и дерета. Тук на границата с община Годеч се издига първенецът на планината и на общината връх Ком (2016 m).

На изток от долината на река Бързия и прохода Петрохан в пределите на общината попадат западните части на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Вършец.

В северните подножия на двете планини на около 350 – 400 m н.в. е разположена Берковската котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Нейният наклон е от юг на север и се пресича от река Бързия. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район северно от котловината и източно от долината на река Бързия известен под името Замфировска хълмиста област.

Минималната височина на община Берковица е водното огледало на язовир Огоста – 186 m н.в. (кота преливник), от който в пределите на общината попадат неговите най-южни части.

Води

Основна водна артерия на община Берковица е река Бързия, която протича през нея с цялото си течение (35 km). Тя извира под връх Тодорини кукли и до село Бързия протича в дълбока и гориста долина. След селото пресича от юг север Берковската котловина, а между селата Мездрея и Комарево преминава през къс пролом. След това долината ѝ се разширява, като е заето от обработваеми земи и се влива от юг в язовир Огоста. Нейни основни притоци са реките: леви – Кадийска бара, Рибна бара, Даб фишек, Стругарница, Раковица, Берковска река (Камщица) и Костенка; десни – Берберска бара, Садена бара, Ширине, Врещица и Балювска река.

В северозападната част на общината, отново с цялото си течение протича река Златица, която също се влива в южната част на язовир Огоста.

В най-източната част на община Берковица, през землището на село Пърличево преминава част от горното течение на река Шугавица (десен приток на Огоста).

Население

Населени места

Общината има 20 населени места с общо население 14 501 жители (към 7 септември 2021).^[2]

Населено място (Старо име)	Преброяване (от септември 2021)	По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2025)^[3]	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)	Надморска височина (м)
Балювица (Бальово)	65	47	8,321	6.13	270
Берковица	10191	12531	80,655	155.92	410
Бистрилица	135	151	20,722	6.85	255
Бокиловци	86	58	8,304	7.71	405
Боровци	609	625	27,058	23.36	220
Бързия (Клисура)	1298	1200	86,331	14.07	470
Гаганица	217	243	34,612	7.14	260
Замфирово (Гушанци)	1027	1091	47,971	22.76	297
Комарево	51	61	7,503	8.13	276
Костенци	44	40	19,053	2.26	450
Котеновци	114	106	27,544	3.92	343
Лесковец	37	30	25,469	1.33	390
Мездрея	159	182	10,615	16.86	380
Песочница	27	26	9,799	2.65	360
Пърличево (Мечит махала)	55	58	7,948	7.55	250
Рашовица	7	4	2,842	1.41	337
Слатина	179	153	10,458	15.39	370
Цветкова бара (Цветна бара)	19	13	1,668	7.79	456
Черешовица	43	34	22,017	1.54	465
Ягодово (Янчев чифлик, Ягодиново)	138	172	5,477	31.95	377
Общо за общината:	14501	16825	463,71	36.48
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Берковица
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	25324	27020	27684	26754	28639	26536	24999	22664	18803	14501
Източници: Национален Статистически Институт, ^[2]

Възрастов състав

Население по възрастови групи към септември 2021 година ^[2]
Общо	0 – 4	5 – 9	10 – 14	15 – 19	20 – 24	25 – 29	30 – 34	35 – 39	40 – 44	45 – 49	50 – 54	55 – 59	60 – 64	65 – 69	70 – 74	75 – 79	80 – 84	85+
14501	514	522	633	555	500	570	671	688	805	1054	1133	1108	1218	1209	1337	962	598	424

Етнически състав

Етноси в община Берковица (2011)
Етническа група			процент
българи			82.38%
цигани			16.73%
турци			0.07%
други и неопределени			0.83%

Етнически групи от общо 18287 самоопределили се (към 2011 година):^[4]

българи: 15065
турци: 12
цигани: 3059
други: 76
неопределени: 75

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Мечит махала на с. Пърличево;
МЗ № 5750/обн. 24 септември 1947 г. – преименува с. Гушанци на с. Замфирово;
Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Клисура на с. Бързия;
Указ № 47/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува с. Янчев чифлик на с. Ягодиново;
Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Ягодиново на с. Ягодово;
през 1956 г. – уточнено е името на с. Бальово на с. Балювица без административен акт;
през 1964 г. – преименувани са к. Цветна бара на к. Цветкова бара без административен акт;
Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Калиманица поради изселване;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.^[5]

Транспорт

През общината от север на юг, по долината на река Бързия преминава последният участък от 15,5 km от трасето на жп линията Бойчиновци – Берковица.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,2 km:

участък от 37 km от Републикански път II-81 (от km 54,2 до km 91,2);
началният участък от 6 km от Републикански път III-812 (от km 0 до km 6,0);
началният участък от 12,6 km от Републикански път III-815 (от km 0 до km 12,6);
участък от 1,5 km от Републикански път III-1621 (от km 2,3 до km 3,8);
целият участък от 13,1 km от Републикански път III-8104.

Топографска карта

Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
1 2 3 НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ www.grao.bg
↑ www.nsi.bg
↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[census2021-2] 1 2 3 НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[3] www.grao.bg

[4] www.nsi.bg

[5] Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]