Златица (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Златица.

Златица
Bulgaria Montana Province relief location map.jpg
43.2472° с. ш. 23.0033° и. д.
43.3539° с. ш. 23.1647° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Монтана
Община Берковица
Дължина 25,6 km
Водосборен басейн 117 km²
Начало
Място северните склонове
на Берковска планина,
Стара планина
Координати 43°14′49.92″ с. ш. 23°00′11.88″ и. д. / 43.2472° с. ш. 23.0033° и. д.
Надм. височина 1 180 m
Устие
Място десен приток на река Огоста (язовир "Огоста") → ДунавЧерно море
Координати 43°21′14.04″ с. ш. 23°09′52.92″ и. д. / 43.3539° с. ш. 23.1647° и. д.
Надм. височина 186 m

Златица е река в Северозападна България, област Монтана — община Берковица, десен приток на река Огоста (влива се в язовир "Огоста"). Дължината ѝ е 25,6 км.

Река Златица се образува от няколко малки рекички (Деленица, Селска бара, Бръкачица, Брезвица, Тунсолица и др.), извиращи от северните склонове на Берковска планина, югозападно от село Черешовица, на около 1 180 м н.в. До село Котеновци тече в дълбока и залесена долина. След това долината ѝ се разширява, като десния бряг остава стръмен, а по левия има малки обработваеми площи, разположени по речните ѝ тераси. Влива се в югозападната част на язовир "Огоста" на 186 м н.в.

Площта на водосборният басейн на реката е 117 км2, което представлява 3,7% от водосборния басейн на река Огоста.

Списък на притоците на река Златица: → ляв приток ← десен приток:

  • ← Бъркачица
  • → Еловица

Водите на реката се използват основно за напояване и за водобснабдяване на селата Черешовица и Котеновци.

По течението ѝ са разположени три села: Черешовица, Котеновци и Гаганица.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 214.