Община Берковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Берковица
Map of Berkovitsa municipality (Montana Province).png
Общи данни
Област Област Монтана
Площ 463.705 km²
Население 18 663 души
Адм. център Берковица
Брой селища 20
Сайт http://www.berkovitsa.bg/
Управление
Кмет Милчо Доцов
(ОСД, ПДСД, БСД)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (6)
   С инж. Милчо Доцов за хората от Община Берковица (4)
   Народен съюз (3)
   БСП (3)
   БДЦ (2)
   Единни за Берковица(2)
   Заедно за Община Берковица (1)
Стара Планина в Берковица

Община Берковица се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Монтана. С площта си от 463,705 km2 заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 12,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В южната и западната половина на общината се заемат северните склонове две планини, части от Западна Стара планина. На запад до границата с община Георги Дамяново, на север до долината на река Огоста, на изток до долината на река Бързия и прохода Петрохан и на юг до границата със Софийска област се простират северните склонове на Берковска планина. От билото на планината на север до долината на река Огоста се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бързия и Златица и техните многобройни малки притоци и дерета. Тук на границата с община Годеч се издига първенецът на планината и на общината връх Ком (2016 m).

На изток от долината на река Бързия и прохода Петрохан в пределите на общината попадат западните части на планината Козница с нейният първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Вършец.

В северните подножия на двете планини на около 350 – 400 m н.в. е разположена Берковската котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Нейният наклон е от юг на север и се пресича от река Бързия. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район северно от котловината и източно от долината на река Бързия известен под името Замфировска хълмиста област.

Минималната височина на община Берковица е водното огледало на язовир Огоста – 186 m н.в. (кота преливник), от който в пределите на общината попадат неговите най-южни части.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Берковица е река Бързия, която протича през нея с цялото си течение (35 km). Тя извира под връх Тодорини кукли и до село Бързия протича в дълбока и гориста долина. След селото пресича от юг север Берковската котловина, а между селата Мездрея и Комарево преминава през къс пролом. След това долината ѝ се разширява, като е заето от обработваеми земи и се влива от юг в язовир Огоста. Нейни основни притоци са реките: леви – Кадийска бара, Рибна бара, Даб фишек, Стругарница, Раковица, Берковска река (Камщица) и Костенка; десни – Берберска бара, Садена бара, Ширине, Врещица и Балювска река.

В северозападната част на общината, отново с цялото си течение протича река Златица, която също се влива в южната част на язовир Огоста.

В най-източната част на община Берковица, през землището на село Пърличево преминава част от горното течение на река Шугавица (десен приток на Огоста).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 20 населени места с общо население 18 803 жители (към 01.02.2011).[1]

Населено място (Старо име) Преброяване
(от февруари 2011)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Надморска височнина
(м)
Балювица (Бальово) 58 64 8,321 7.69 270
Берковица 13463 13532 80,655 167.78 410
Бистрилица 177 163 20,722 7.87 255
Бокиловци 130 101 8,304 12.16 405
Боровци 655 729 27,058 26.94 220
Бързия (Клисура) 1513 1443 86,331 16.71 470
Гаганица 300 313 34,612 9.04 260
Замфирово (Гушанци) 1297 1226 47,971 25.56 297
Комарево 90 72 7,503 9.6 276
Костенци 83 63 19,053 3.31 450
Котеновци 139 130 27,544 4.72 343
Лесковец 51 49 25,469 1.92 390
Мездрея 218 210 10,615 19.78 380
Песочница 29 26 9,799 2.65 360
Пърличево (Мечит махала) 72 72 7,948 9.06 250
Рашовица 3 4 2,842 1.41 337
Слатина 243 226 10,458 21.61 370
Цветкова бара (Цветна бара) 24 18 1,668 10.79 456
Черешовица 72 66 22,017 3 465
Ягодово (Янчев чифлик, Ягодиново) 186 156 5,477 28.48 377
Общо за общината: 18803 18663 463,71 40.25
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт.

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Берковица
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 25324 27020 27684 26754 28639 26536 24999 22664 18803
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Възрастов състав[редактиране | редактиране на кода]

Население по възрастови групи към февруари 2011 година [2]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
18803 776 787 851 992 934 1011 1068 1221 1225 1222 1274 1353 1636 1323 1087 1065 610 368

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Берковица (2011)
Етническа група процент
българи
  
82.38%
цигани
  
16.73%
турци
  
0.07%
други и неопределени
  
0.83%

Етнически групи от общо 18287 самоопределили се (към 2011 година):[4]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мечит махала на с. Пърличево;
  • МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува с. Гушанци на с. Замфирово;
  • Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Клисура на с. Бързия;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Янчев чифлик на с. Ягодиново;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Ягодиново на с. Ягодово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Бальово на с. Балювица без административен акт;
  • през 1964 г. – преименувани са к. Цветна бара на к. Цветкова бара без административен акт;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Калиманица поради изселване;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината от север на юг, по долината на река Бързия преминава последният участък от 15,5 km от трасето на жп линията БойчиновциБерковица.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на Община Берковица

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. а б http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  3. http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
  4. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls