Направо към съдържанието

Годеч (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Годеч)
Годеч (община)
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ374,680 km²
Население5 137 души
Адм. центърГодеч
Брой селища20
Сайтhttps://www.godech.bg
Управление
КметРадослав Асенов
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет11 съветници
  • Алтернатива на гражданите (4)
  • ГЕРБ (6)
  • Възраждане с ГЕРБ (1)
Годеч (община) в Общомедия

Община Годеч се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападната част на Софийска област. С площта си от 374,68 km2 заема 6-о място сред 22-те общините на областта, което съставлява 5,29% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина.

Северната част на общината, между прохода Петрохан на изток и държавната граница с Република Сърбия на запад се заема от югоизточните склонове на Берковска планина. В нея, на 8 km северозападно от прохода, на границата с община Берковица се извисява най-високата ѝ точка – връх Ком (2015,8 m), която е и най-висока точка на община Годеч. Югоизточно от прохода и източно от долината на река Нишава в пределите на общината попадат западните части на Понор планина. На 2,5 km северно от село Бракьовци се издига първенецът на Понор връх Равно буче (1499 m).

В централната част на общината се простира планината Вучибаба. Тя има овална форма с дължина около 12 km и ширина до 5 km с много стръмни, на места отвесни склонове. На север, чрез висока седловина се свързва с Берковска планина, на изток и югоизток достига до долината на река Нишава, на юг до Годечката котловина, а на запад, в района на село Ропот се свързва с крайните югоизточни части на планината Видлич. Най-високата ѝ точка връх Големи дел 1362,9 m се намира на 2 km югозападно от село Губеш.

Между Берковска планина на север и североизток, планината Вучибаба на юг и планина Видлич на югозапад в пределите на България попада крайната югоизточна, най-висока част на котловината Висок, в която са разположени три села – Бърля, Комщица и Смолча.

Западно и северозападно от планината Вучибаба в пределите на община Годеч попадат крайните югоизточни части на планината Видлич (останалите 90% от планината са на сръбска територия). Най-високата ѝ точка в България 1110,3 m се намира на граничната бразда, на 3 km северно от село Станянци.

Южно от планината Вучибаба се простира малката Годечка котловина. Тя се простира от запад на изток на 10 km, а ширината ѝ е 5-6 km. Надморската ѝ височина варира от 650 до 780 m. В нея югозападно от село Разбоище, на границата с община Драгоман в коритото на река Нишава се намира най-ниската точка на общината – 550 m н.в.

Южно от Годечката котловина, на територията на община Годеч се простират северните, полегати склонове на планината Чепън (част от Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка от 1179,2 m се намира на 3 km южно от село Мургаш, на границата с община Драгоман.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Годеч е река Нишава (191 km, от които 40 km в България, десен приток на река Южна Морава в Сърбия). Тя извира на около 1100 m югоизточно от връх Ком в Берковска планина, на 1740 m н.в. под името Гинска река. Първите около 8 km до прохода Петрохан тече в югоизточна посока, след което завива на юг в дълбока долина, разделяща Берковска планина на запад от планината Понор на изток. На 43°02′ с. ш. 23°07′ и. д. / 43.033333° с. ш. 23.116667° и. д. завива на запад, преминава през Годечката котловина, където вече получава името си Нишава, между селата Разбоище и Калотина образува дълбок пролом и напуска пределите на община Годеч. Нейни основни притоци в общината са: Зли дол (десен), Шумска река (ляв) и Забърдска река (десен). Забърдска река води началото си от сръбска територия и в България протича с долното си течение през селата Станянци и Връдловци.

В северната част на община Годеч протича най-горното течение на река Височица (Комщица, Брълска река 71 km, от които 16,7 km в България). Тя извира под името Сребърна под връх Камара в Берковска планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5375 100,00
Българи 5162 96,04
Турци -
Цигани 20 0,37
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 187 3,48

Движение на населението (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Годеч
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 14832 14861 13189 10310 9021 8143 7545 6604 5375 4927
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 20 населени места с общо население от 4927 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Годеч, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бракьовци 50 40,563 Комщица 68 47,244
Букоровци 19 5,079 Лопушня 34 5,185
Бърля 21 26,159 Мургаш 32 12,476
Връдловци 16 6,120 Върдоловци Равна 10 12,393
Върбница 23 7,141 Разбоище 38 7,063
Гинци 142 40,652 Ропот 15 6,860
Годеч 4086 56,305 Смолча 8 12,108
Голеш 42 15,468 Станянци 8 7,971
Губеш 26 23,842 Туден 95 14,621
Каленовци 20 5,646 Шума 174 21,785
ОБЩО 4927 374,680 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 519/обн. 26.12.1909 г. – признава м. Равна за с. Равна;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява махалите Глотница, Неголова (Негулева) и Старо село в едно ново населено място – гр. Годеч;
  • Указ № 128/обн. 11.08.1961 г. – признава н.м. Вакарел (от сборно село Шума) за отделно населено място – с. Шума;
  • указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Раетска и Странска и ги присъединява като квартали на с. Шума;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Върдоловци на с. Връдловци;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава махалите Елечанова, Йовкина, Молак, Стойкина и Трап и ги присъединява като квартали на гр. Годеч.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината, на протежение от 5,8 km преминава последният участък от трасето на жп линията КалотинаСтанянци от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 53 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]