Видлич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Видлич
Планината Видлич на север от село Голеш. На заден план е Стара планина.
Планината Видлич на север от село Голеш. На заден план е Стара планина.
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1358° с. ш. 22.8186° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Софийска област)
Част от Стара планина
Най-висок връх Басарски камен
Надм. височина 1375,5 m m

Вѝдлич е планина в Западна България и Източна Сърбия, Западна Стара планина, Софийска област, между долината на река Нишава и десният ѝ приток Височица (Комщица, Темска река).

Хребетът на Видлич — поглед от западната част на землището на с. Чепърлянци, недалеч от българо-сръбската граница.

Планината Видлич се издига в западната част на Стара планина и е разположена в Сърбия (90%) и България (10%). Простира се от северозапад на югоизток на протежение от 40 km, а ширината ѝ достига до 10 km. На северозапад и североизток долината на река Височица (Комщица, Темска река, десен приток на Нишава) я отделя от планините Чипровска планина и Берковска, които също са части от Западна Стара планина. На югозапад склоновете ѝ бавно потъват в историко-географската област Забърге и към долината на Нишава. Най-източният край на Видлич е ридът Вучибаба.

Най-високата ѝ точка е връх Басарски камен (Басарски камик, 1375,5 m), разположен на сръбска територия, на около 9 km по права линия източно от град Пирот. Най-висок връх в българската част на планината е Вучибаба, 1294 м.[1]

Планината е изградена предимно от юрски и триаски варовици. Северните ѝ склонове, обърнати към долината на Височица са стръмни, скалисти и слабо разчленени, а южните полегати и постепенно преминават в Пиротското поле и хълмистата историко-географска област Забърге. изобилстват карстовите форми — въртопи, понори и пещери.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От карстов извор извира Забърдска река[2] (десен приток на Нишава).

Почвите са кафяви горски и рендзини. Планината е силно обезлесена, с частично запазени гори и дълбоко засегната от ерозия.

Поюжните склонове на планината са разположени селата Ореовица, Нишор, Крупац, Одоровци и Смиловци в Сърбия и Станинци и Голеш в България, а по долината на река Височица в Сърбия — селата Завой, Велика Луканя, Ръсовци, Славиня и Долни Криводол.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Географски речник на България, издателство „Наука и изкуство“, София 1980, с. 110.
  2. Ристић, Косовка. Димитровград и његова брдско-планинска околина, Београд 1985, с. 22.

Източници[редактиране | редактиране на кода]