Славиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славиня
Славиња/Slavinja
Село Славиња, центар.jpg
Reliefkarte Serbien.png
43.1425° с. ш. 22.8453° и. д.
Славиня
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Пирот
Надм. височина 742 m
Население 49 души (2002)
Телефонен код 010
Улица в Славиня

Славиня (на сръбски: Славиња или Slavinja) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Пирот, Пиротски окръг. Има население от 49 души (2002).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира между планината Видлич и западните склонове на Стара планина. През него текат две реки - Височица и Росомашница (Росомачка река). Околностите на Славиня изобилстват от извори с хубава питейна вода, като най-известен от тях е така нареченият Евреина. В непосредствена близост до него се намира ждрелото на река Росомашница, където водите ѝ преливат живописно от един водопад в друг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Иславине има 15 домакинства, четирима неженени жители и една вдовица, а приходът от него възлиза на 2158 акчета.[1]

Традиционни занаяти в Славиня са дюлгерството и каменоделството. В средата и втората половина на ХІХ век славински майстори строят църкви и други сгради и съоръжения във Висок, Забърдието, Пирот и Кутловишко. Обикновено работят на бригади по 4-5 майстори и калфи, а работници набират от местното население.[2]

През 1848 година е изградена местната църква „Св. Георги Победоносец“.[3]

Селото е включено в състава на Княжество България по Санстефанския договор. Границата по Берлинския договор откъсва част от землището на Славиня, като го оставя в Сърбия.[4] През следващите години славинчани имат спорове със сръбските власти относно използването на горите, останали на сръбска територия.[5][6]

По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През учебната 1920-1921 година учител в Славиня е Димитър Попеленков.[7]

От 1956 година селото е в община Пирот.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяванията след 1948 година населението се разпределя по следния начин:

  • 1948 г. – 403 д.
  • 1953 г. – 358 д.
  • 1961 г. – 285 д.
  • 1971 г. – 188 д.
  • 1981 г. – 123 д.
  • 1991 г. – 81 д.
  • 2002 г. – 49 д.

При прерояването от 2002 година 26 жители са записани като българи, а 23 – като сърби.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Част от ждрелото на Росомашница
  • Църква „Св. Георги Победоносец“. Еднокорабна каменна постройка от дялан камък, строена от майстор Йован Сасьов през 1848 година, на основите на по-ранен храм. Смята се, че иконостасът е изработен от самоковския зограф Йоан Николов Иконописец. Както може да се съди от надписите върху фриза на всяка от главните икони, дарителите на храма са: Петра Тоша, Тоша Стоянов, Манча Гергов, Георго Белков и Цона Живко(в). Храмът е дострояван допълнително.[3]
  • Ждрело на Росомачка река (Росомашница), намиращо се между Славиня и Росомач.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149.
  2. Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 14, 18, 28 и др.
  3. а б Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 20, 85-86, 154.
  4. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14, 46.
  5. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 46.
  6. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 627, 648, 653, 713, 723.
  7. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 198.
  8. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 36.
  9. Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 21-22, 90-91, 93, 154.
  10. Миланов, Милан. Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методи“, Берковица 1999, с. 69.
  11. Българи художници от Димитровградско (Царибродско). Съставители Маргарита Никифорова и Таня Кметова, Културно-просветен център „Васил Априлов“, София 1995