Росомач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Росомач
Росомач
Rosomac.jpg
Reliefkarte Serbien.png
43.1669° с. ш. 22.8606° и. д.
Росомач
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Надм. височина 994 m
Население 60 души (2002)
Телефонен код 0038-1-10
Росомач в Общомедия

Росомач (на сръбски: Росомач) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 60 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Росомач е разположено в котловината Висок (Горни Висок), в южните склонове на Стара планина. През селото тече Росомачка река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания пръв в селото се е заселил дедо Дивлян от околностите на София. След като убива турчин, той бяга в долината на Росомачката река, където впоследствие идват братята му и други негови съселяни.[1]

В регистър от средата на XVI век селого се споменава под сегашното си име. То има 13 домакинства, двама неженени жители и четири вдовици, а приходът от него възлиза на 969 акчета[2] В османски джелепкешански регистър от 1576 година е вписан един джелепкешан – Пею Берил.[3] В 1606 година селото е споменато като Русемач във войнушки списък.[4]

Традиционни занаяти в Росомач са овцевъдството и дюлгерството. Около 1871 година от майсторите Гога Йованов и Кентчо Пешин е построена местната църква „Света Петка – Параскева“.[5]

През 1870 година в Росомач е отворено едно от най-старите селски училища във Висока. В него, при даскал Нейко учат и деца от околните села.[6]

През 1878 година селото попада в Сърбия. По границата, определена от Берлинския договор от 1878 година, част от землището на Росомач остава в Княжество България.[7] В 1879 година селото е включено във Височки срез на Пиротски окръг. Според сръбския автор Мита Ракич през 1879 година Росомач има 56 къщи, 465 жители (241 мъже и 224 жени). Един от мъжете е грамотен.[8]

През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Росомач е част от Височкоржанска община на Пиротска селска околия и има 560 жители.[9]

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948 – 606 жители.
  • 1953 – 590 жители.
  • 1961 – 440 жители.
  • 1971 – 337 жители.
  • 1981 – 166 жители.
  • 1991 – 107 жители.
  • 2002 – 60 жители.

Според преброяването от 2002 година всичките 60 жители на селото са сърби.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Света Петка – Параскева“. Еднокорабна куполна постройка с тристенна отвън абсида, построена около 1871 година, вероятно на мястото на по-стара. Долната част на възпоменателния надпис на южната страна е изчукан поради сръбски шовинистически причини, както смята Николай Тулешков. Иконостасът е дело на Никола Образописов от Самоков и е изработен главно през 1872 година. По-късно върху фасадата е работил и крушовският зограф Наум Николов.
  • Росомачко ждрело на Росомачка река, намиращо се между село Славиня и Росомач.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Росомач
  • Гаврило Виданович – Сазда (1922-)- югославски партизанин, преподавател в Университета в Ниш
  • Георги (Гога) Йованов – майстор-сторител от Славинската школа, построил църквите в Живовци и Росомач.[10]
Други
  • Качо Станков (1842 – 1904) – български учител, търговец и обществен деец, по произход от Росомач

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 35.
  2. Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 148.
  3. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152.
  4. Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 29.
  5. а б Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 22 – 23, 112 – 114.
  6. Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 102.
  7. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14.
  8. Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 374, 393.
  9. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
  10. Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 22 – 23, 95, 112 – 113.