Живовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Живовци
— бивше село —
Страна Флаг на България България
Област Област Монтана
Община Монтана
Закриване 1984 г.

Живовци е историческо село в Област Монтана. Неговото изселване, заедно с това на с. Калиманица, започва в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век и приключва през 1984 г. Сега е напълно разрушено и залято от водите на открития през 1986 г. язовир Огоста, южно от град Монтана.

История[редактиране | редактиране на кода]

Турски документи доказват, че с. Живовци е съществувало от преди османската власт. В тях то е отбелязано в началото на робството през 1453 г. и брой на домакинствата – 50. Записано е и в турски документи от 1576 г. като с. Живучавча, среща се също през 1607 г. и 1666 г. когато е имало 10 къщи. Смята се, че името му е произлязло от следната последователност – Живко – Живо – Живовците – Живовци.

За произхода на името има и легенда, според която честите преселвания на жителите в околностите на последното селище, като резултат от набезите и грабежите на татари, турци и черкези, след окончателното им преселване са се възприемали като „оцелелите“, „останалите живи“, „живите“ – Живовци.

Църквата в селото е строена от майстор Лило през 1858 г., който е строил църквите в село Каменна Рикса и Лопушанския манастир. В църквата е имало красива каменна пластика. Около средата на XIXв. с. Живовци е имало килийно училище, открито през 1850 г. То се е помещавало във вкопана сграда, в средата на която е имало огнище, а на стената малко прозорче. Учител е бил Камен Стоянов, известен тогава със своята „ученост“ и Качо Станков, за когото легендите твърдят, че бил избран за депутат в Учредителното събрание, но не е доказано. През 1894 г. е построено и открито класното училище „В. Левски“.

След Освобождението броят на жителите в с. Живовци се е увеличавал.

Жители през годините
Година Брой жители
1900 г. 924 души
1905 г. 1035 души
1910 г. 1099 души
1920 г. 1167 души
1926 г. 1272 души
1934 г. 1304 души
1956 г. 1156 души
1965 г. 942 души
1972 г. 739 души

Нещо различно от другите съседни села е било наличието на две кариери, непосредствено до селището. От първата се е добивало качествен камък за строителство, а от втората камък за поддържане на шосето до града, до с. Боровци и до границите на землището с тези на с. Горно Церовене и на с. Калиманица.

Изселването на жителите на с. Живовци, заради язовир Огоста, което започнало около 1967 г., приключило в основни линии до към 1970 г. Независимо от това, че почти всички семейства от селото започнали да строят къщи в Монтана, Берковица и някои други селища, немалко от възрастните хора останали да живеят на територията и да се занимават главно с животновъдство.

Видни жители[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните живовчани са:

Село Живовци дава на България много обществено-политически дейци, лекари, висши офицери, журналисти, юристи, икономисти, инженери, учители, музиканти и др.

Църква „Св. Възнесение“[редактиране | редактиране на кода]

В настоящето от с. Живовци е останала само църквата „Св. Възнесение“, но опустошена. Останките ѝ могат да се видят при ниско ниво на водите на Язовир Огоста.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Гоцов, Георги, Страници от миналото на село Живовци, Монтана, 1999
  • Гоцов, Георги, Живовчени, Монтана, 2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]