Живовци

Живовци
	Живовци
— бивше село —
	Живовци Координати: 43°22′30″ с. ш. 23°10′55.19″ и. д. / 43.375° с. ш. 23.182° и. д. Живовци
Страна	България
Област	Област Монтана
Община	Монтана
Закриване	1976 г.
	Живовци в Общомедия

Живовци е историческо село в област Монтана. Неговото изселване, заедно с това на с. Калиманица, започва в 1968 г. Сега е напълно разрушено и по-голямата част от него е залята от водите на открития през 1986 г. язовир Огоста, южно от град Монтана.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото писмено сведение за Живовци е османски документ от 1453 г., в който селото е отбелязано с брой на домакинствата – 50. Записано е и в турски документи от 1576 г. като с. Живувча, среща се също през 1607 г. и 1666 г. когато е имало 10 къщи.

За произхода на името има и легенда, според която честите преселвания на жителите в околностите на последното селище, като резултат от набезите и грабежите на башибозуци, даалии, турци и др, след окончателното им преселване са се възприемали като „оцелелите“, „останалите живи“, „живите“ – Живовци.

Църквата в селото е строена от майстор Георги Йованов от с. Росомач, Пиротско (дн. на територията на Република Сърбия) през 1842 г., който заедно с майстор Лило е работил по градежите на църквите в село Каменна Рикса и Лопушанския манастир. В църквата има красива каменна пластика. Около средата на XIX век с. Живовци е имало килийно училище, открито през 1850 г. То се е помещавало във вкопана сграда, в средата на която е имало огнище, а на стената – малко прозорче. Учител, който е завършил това училище е бил Качо Станков, известен тогава със своята „ученост“. Качо Станков, също така е бил избран за депутат в Първото велико народно събрание събрание, както и в Третото велико народно събрание в гр. Търново. През 1878 година по инициативата на старейшината на селото Камен Стаменов Гешков, се построява нова училищна сграда, която се е намирала в черковния двор. През 1894 г. е построено и открито класното училище „В. Левски“.

След Освобождението броят на жителите в с. Живовци се е увеличавал.

Жители през годините
Година	Брой жители
1900 г.	924 души
1905 г.	1035 души
1910 г.	1099 души
1920 г.	1167 души
1926 г.	1272 души
1934 г.	1304 души
1956 г.	1156 души
1965 г.	942 души
1972 г.	739 души

Нещо различно от другите съседни села е било наличието на две кариери, непосредствено до селището. От първата се е добивало качествен камък за строителство, а от втората камък за поддържане на шосето до града, до с. Боровци и до границите на землището с тези на с. Горно Церовене и на с. Калиманица.

Изселването на жителите на с. Живовци заради язовир Огоста, започнало през 1968 г., приключило в основни линии до към 1970 г. Независимо от това, че почти всички семейства от селото започнали да строят къщи в Монтана, Берковица и някои други селища, немалко от възрастните хора останали да живеят на територията и да се занимават главно с животновъдство.

Родове[редактиране | редактиране на кода]

Родовете в селото са: Агите, Биволарците, Баб(л) яците, от тях произлизат Швабите, преселници от с. Горно Церовене, Монтанско; Бучовите, преселници от с. Краводер, Врачанско; Божиновите, Беите, родоначалникът Тодор Младенов – Белята е преселник от с. Гаганица; Биширките, Беломелченете, преселници от с. Белимел, потомци на войводата Върбан Пенов, който е обесен от турците през 1837 г.; Бенчовите, Бурлаците, Бибоците, имат някакво родство с рода Йоцовци; Бръбинците, (възможно е рода Лиловци да произлизат от Брабинците); Ванкините, Витовите и Щръковите са с общ родов корен, имат някакво сродство с Герговите. От Витовите произхожда писателят Иван Давидков; Верениченете, преселници от с. Горна Вереница, от тях произлизат Лесиците; Герговите, имат някакво родство с Витовите и Щръковите; Горановите, Газибарците, Гръньовите, родоначалникът дядо Цонко Гръньов е осиновен от с. Сръбяница (дн. с. Гаврил Геново) и оттам произхожда от рода Щръковите (Цветини), които са преселници от с. Долни Лом около 1796 г.; Гушанченете, преселници от с. Гушанци (дн. с. Замфирово, Берковско), Гатанците, Денкинци, по-ново име на рода Неовци, сродяват с с рода Стаменови; Демеците и Паковци е един и същ род; Денчовите, Дочовите, Дзърките и Луканови е един и същ род; Дзипите, родоначалник им е йерей (свещеник) Трендафил Николов Данчов (поч. 1874 г.) от с. Горно Церовене от рода Данчовци, които са преселници от Македония; Ердакиовите, по-ново наименование на рода Крачуновци; Илиовци, произлизат от рода Денкинци; Йоцовци, по предание са преселници от с. Росумач, днес в Република Сърбия; Кюферете, те са с общ родов корен със Стоянчовци (Чифлиджанете) и Мачоците; Кьосовите, Каравелите, произлизат от рода Т(ъ)рничкови; Кикерелите и Ценкинци е един и същ род; Крачуновци, по старо наименование на рода Ердакиовите; Кировите, произлизат от рода Пенковци; Колдеете, или Колдеите произлизат от рода Цветковци; Лесиците, произлизат от рода Верениченете; Лачовите, Лиячете, родоначалникът Иван Лияча е дошъл на къща от с. Боровци; Лукановци, Луканови и Дзърките е един и същ род; Лиловци, Лилкини, Лешняците, Лазаровите и Дзипите са с общ родов корен; Меките, Молците, Медарците, произлизат от рода Пелишанците, което е по-ново наименование на рода Пеличковите; Маджовите, произлизат от рода Стаменови; Майсторевановите, преселници от с. Сухи дол, Трънско. Потомците твърдят, че са потомци на Свети Атанасий (р. 1740 г. – и умира като заточеник в Солун през 1794 г.). От този род произхожда писателят Анастас Стоянов; Мановите, преселници от с. Костенци, Берковско; Манчовите, преселници от с. Росумач, днес в Република Сърбия, сродяват се по женска линия с рода Ранчовци; Маздраците, Мачоците, произлизат от Чифлиджанете; Неовци, Новоселченете, преселници от с. Ново село (дн. с. Благово, Монтанско); Нисторовите, Нешовите, Пешовите, П(л)яките, Платнарците, според семейното предание са преселници от с. Ново село (дн. с. Благово, Монтанско) и от този род е имало войвода на име Петко; Паунците, Пчеларците, Пецулите, Пръките, по старото им наименование е Козарците; Поповите, произлизат от рода Денкинци; Паковци и Демеците е един и същ род; Пенковци, Пелишанците, по-ново име на рода Пеличковци, от тях произлизат Медарците; Рочковите, родоначалникът Ангел Рочков е преселник от с. Балювица, Берковско; Ранчовци, преселници от с. Росумач, днес в Република Сърбия, сродяват се по женска линия с Манчовите; Стаменови, от тях произлизат Маджовите, сродяват се по женска линия с Денкинци; Стоянчовци (Чифлиджанете), от тях произлизат Кюферете и Мачоците, преселени от Янчов чифлик, който се е намирал между с. Благово и с. Живовци; Сливарете, Сечковите, Сачийте, Суроджийте, Ситнилците, Синигерете, произлизат от рода Т(ъ)рничкови (или Трънярете); Торлаците, преселници от с. Росумач, дн. в Република Сърбия; Т(р)ничкови (или Трънярете), от тях произлизат Каравелите и Синигерете, преселници неизвестно откъде; Торньовци, Ценкинци и Кикерелите е един и същ род; Цветковци, от тях произлизат Колдеите; Цуцуите, преселници от с. Студено буче; Чифлиджанете, от тях произлизат Стоянчовци, Кюферете и Мачоците; Ширийте, преселници от чифлика Беговица в гр. Берковица; Швабите, произлизат от рода Баб(л)яците; и Щръковите и Витовите са с общ родов корен и се сродяват с Герговите.^[1]

Има също и две безименни фамилии. Това са родовете на Коно Андреев Стоянов Атанасов (Кона Мацата, 1862 – 1940) и Васил Стаменов (Васил Гяволо, 1860 – 1933). От Живовци в миналото е имало преселени семейства в селата Мърчево и Люта (дн. с. Владимирово), и в гр. Фердинанд (дн. гр. Монтана). Фамилиите Шараньете и Зелките, в с. Владимирово са с родоначалници от Живовци. Също така и фамилия Кожухарови от гр. Фердинанд са преселници от Живовци.^[1]

Видни жители[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните живовчани са:

Качо Станков Каменов (1842 – 1904), учител, търговец и народен представител
Гаврил Генов (1892 – 1934), комунистическият деец
Мато Матов Истатков (1903 – 1965), депутат в XXIV ОНС от БРСДП
Иван Давидков (1926 – 1990), писател
Анастас Стоянов (1931 – 2004), писател
проф д.м.н. Тако Андреев Костов (1933 – 1998)
д-р Рангел Асенов Стоянов, лекар, акушер-гинеколог
Любомир Константинов Трифонов, заместник-министър на земеделието (преди 1989 г.)
Веселин Константинов Трифонов (1910-1968) - лесовъд, районен директор на горите за Северозападния район на България - Враца, Видин, Монтана
Румен Димитров Симеонов, заместник-министър на Социалното министерство при управлението на Симеон Сакскобургготски
Любозар Емилов Трифонов, бивш директор на Варненската филхармония
Петър Ангелов Петков (1932 – 2002), учител, директор на училище „Васил Левски“ в с. Живовци; кмет на с. Живовци; и бивш заместник-директор на Монтанския театър
Димитрина Георгиева (Маркова) (1932 - 2002) - учителка, инспектор за Начална степен в Окръжен съвет за Михайловградски окръг (дн. Областен инспекторат, Монтана).
Райна Захариева Каменова (1892 – 1977), първата жена-адвокат от Фердинандска околия
Петко Георгийн, Ботев четник
Камен Стаменов Гешков (поч. ок. 1886 г.), чорбаджия и старейшина на селото около 30 години
Стамен Гешков Стаменов, местен възрожденец, деец за църковна свобода и независимост. Заедно със своят син Камен, подпомагат издаването на църковна и възрожденска литература
Никола Ангелов Иванов (1894-1977), адвокат, кмет на Михайловград (дн. гр. Монтана) през 1944 г.

Село Живовци дава на България много обществено-политически дейци, лекари, висши офицери, журналисти, юристи, икономисти, инженери, учители, музиканти и др.

Църква „Св. Възнесение“[редактиране | редактиране на кода]

Градежът на черквата „Свето Вознесение“ започва през 1842 г. и е осветена вероятно през 1858 г. Неин главен майстор е Георги Йованов от с. Росомач, Пиротско. Друг майстор, който е работил по градежа на черквата е Ранчо Пешов (1808 – 1913) също от с. Росомач, но живял в Живовци, където поставя началото на рода Ранчовци. Майсторите поставили покривната конструкция на черквата са Иван Д. Стоянов и Иван Ангелов Чешалов, родом от с. Горно Церовене, Монтанско.

В настоящето от с. Живовци е останала частично запазена само църквата „Св. Възнесение“, но е опустошена понеже се намира под повърхността на изцяло залелия я язовир Огоста.