Мато Матов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мато Матов
председател на ИК на ГНС Михайловград
Роден
23 май 1903 г.
Починал
май 1965 г.
Националност българин
Политика
Партия БРСДП (ш.с.), БКП
Народен представител в:
XXIV ОНС   
Семейство
Съпруга Стоянка Матова
Деца Данушка Матова

Мато Матов Истатков е български политик и общественик, депутат в ХХІV Обикновено народно събрание (1938 – 1939 г.), председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Михайловград през периода (1953 – 1956 г.), член на БРСДП (ш.с.), по-късно на БКП, деятел на кооперативното движение и на българо-съветската дружба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 май 1903 г. в с. Живовци, Фердинандско (дн. изселено), учи в родното си село и в Берковица до ІV (VІІІ) клас. Работи в гр. Фердинанд като пощенски раздавач и в с. Живовци като писар в общината. От 1921 г. е член на Младежко социалистическо дружество, от 1924 г. на БРСДП (ш.с.), по-късно на БКП.

През 1938 г. е избран за депутат в 24 Обикновено Народно събрание от листата на БРСДП. Основател на нелегалния комитет на ОФ в град Фердинанд през 1942 г., секретар на Оклийския комитет на ОФ Михайловград (1944 – 1948 г.), заема административни и партийни постове в града, председател на ИК на ГНС (1953 – 1956 г.), член на околийските и окръжни ръководства на БКП и БСД.

Умира през май 1965 г.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

За председател на ИК на ГНС – Михайловград е избран през м. декември 1953 г. Първото заседание на ИК на ГНС на депутатите на трудещите се с председател Мато Матов е на 6 декември 1953 г. В началото на 1954 г. са приети благоустройствени мероприятия, които предвиждат да се направи стадион, нова градска градина с езеро (дн. парк Монтанезиум), летен кино-театър и други.[2]

По време на неговия мандат се извършват редица дейности за облагородяване и благоустрояване на градската среда в околийския център. В централната част на града е създадена „Борова алея“ за отдих на гражданите. Изгражда се парк за отдих и култура „Огоста“ в м. „Богаза“ с активното участие на населението и под прякото ръководство на председателя на ИК на ГНС. В парка се извършва строителство на волейболно и баскетболно игрище, атракционно влакче за децата (детска железница), зоокът и лятна къпалня с басейни за деца и възрастни. Извършена е подготовка на терена за строителството на стадиона. По улиците в града са засадени над 3000 декоративни дръвчета.[3]

Открити са паметник в местността Калето, където е даден сигнал за началото на Септемврийското въстание през 1923 г. (1954 г.), къща-музей „Христо Михайлов“, както и паметник на Христо Михайлов (1955 г.).[4]

Според новия градоустройствен план воденичната вада, която се отделя от р. Огоста над града, трябва да бъде закрита, но поради стопанското ѝ значение е запазена, въпреки че преминава през предвидените за строителство обекти – кооперативния пазар. Осъществява се павиране на главната улица, от читалището до гимназията (дн. І-во основно училище). Строи се младежки летен кино-театър. Оформени и благоустроени са площадът пред гарата, кооперативният пазар и градината пред музея на Септемврийското въстание. Открити са две училища в малцинствените махали и Целодневна детска градина № 1 (1955 г.). През същата година започва своята дейност Детската музикална школа с 300 деца, които се обучават на различни музикални инструменти. Излиза първият брой на вестник „Септемврийско слово“ (1954 г.). Електрифицирани са селата в общината – Мала Кутловица и Войници. Водоснабдено е с. Благово и е открита автобусна линия Мала Кутловица – Кошарник. На 26 януари 1956 г. е проведена годишна отчетна сесия на ГНС за отчитане тригодишната дейност на съвета, доклад прочита председателя Мато Матов. Следващите избори за нов мандат са на 12 февруари 1956 г.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен архив – Монтана, ф. 889, оп.1, а.е.1 (Автобиография на Мато Матов).
  2. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 2, а. е. 31,33.
  3. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 2, а. е. 44; Кънчев Ст. Михайловград – такъв, какъвто го градихме. М., 2007, с. 24 – 26; 136 – 137.
  4. Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С.,1991, с. 60 – 61.
  5. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 2, а. е. 33,44.
Димитър Александров Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Председател на ИК на ГНС Михайловград
(6 декември 1953 – 23 февруари 1956)
Димитър Нончев