Мато Матов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мато Матов
председател на ИК на ГНС Михайловград
Роден
23 май 1903 г.
Починал
май 1965 г.
Националност българин
Политика
Партия БРСДП (ш.с.), БКП
Народен представител в:
XXIV ОНС   
Семейство
Съпруга Стоянка Матова
Деца Данушка Матова

Мато Матов Истатков е български политик и общественик, депутат в ХХІV Обикновено народно събрание (1938 – 1939 г.), председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Михайловград през периода (1953 – 1956 г.), член на БРСДП (ш.с.), по-късно на БКП, деятел на кооперативното движение и на българо-съветската дружба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 май 1903 г. в с. Живовци, Фердинандско (дн. изселено), учи в родното си село и в Берковица до ІV (VІІІ) клас. Работи в гр. Фердинанд като пощенски раздавач и в с. Живовци като писар в общината. От 1921 г. е член на Младежко социалистическо дружество, от 1924 г. на БРСДП (ш.с.), по-късно на БКП.

През 1938 г. е избран за депутат в 24 Обикновено Народно събрание от листата на БРСДП. Основател на нелегалния комитет на ОФ в град Фердинанд през 1942 г., секретар на Оклийския комитет на ОФ Михайловград (1944 – 1948 г.), заема административни и партийни постове в града, председател на ИК на ГНС (1953 – 1956 г.), член на околийските и окръжни ръководства на БКП и БСД.

Умира през май 1965 г.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

За председател на ИК на ГНС – Михайловград е избран през м. декември 1953 г. Първото заседание на ИК на ГНС на депутатите на трудещите се с председател Мато Матов е на 6 декември 1953 г. В началото на 1954 г. са приети благоустройствени мероприятия, които предвиждат да се направи стадион, нова градска градина с езеро (дн. парк Монтанезиум), летен кино-театър и други.[2]

По време на неговия мандат се извършват редица дейности за облагородяване и благоустрояване на градската среда в околийския център. В централната част на града е създадена „Борова алея“ за отдих на гражданите. Изгражда се парк за отдих и култура „Огоста“ в м. „Богаза“ с активното участие на населението и под прякото ръководство на председателя на ИК на ГНС. В парка се извършва строителство на волейболно и баскетболно игрище, атракционно влакче за децата (детска железница), зоокът и лятна къпалня с басейни за деца и възрастни. Извършена е подготовка на терена за строителството на стадиона. По улиците в града са засадени над 3000 декоративни дръвчета.[3]

Открити са паметник в местността Калето, където е даден сигнал за началото на Септемврийското въстание през 1923 г. (1954 г.), къща-музей „Христо Михайлов“, както и паметник на Христо Михайлов (1955 г.).[4]

Според новия градоустройствен план воденичната вада, която се отделя от р. Огоста над града, трябва да бъде закрита, но поради стопанското ѝ значение е запазена, въпреки че преминава през предвидените за строителство обекти – кооперативния пазар. Осъществява се павиране на главната улица, от читалището до гимназията (дн. І-во основно училище). Строи се младежки летен кино-театър. Оформени и благоустроени са площадът пред гарата, кооперативният пазар и градината пред музея на Септемврийското въстание. Открити са две училища в малцинствените махали и Целодневна детска градина № 1 (1955 г.). През същата година започва своята дейност Детската музикална школа с 300 деца, които се обучават на различни музикални инструменти. Излиза първият брой на вестник „Септемврийско слово“ (1954 г.). Електрифицирани са селата в общината – Мала Кутловица и Войници. Водоснабдено е с. Благово и е открита автобусна линия Мала Кутловица – Кошарник. На 26 януари 1956 г. е проведена годишна отчетна сесия на ГНС за отчитане тригодишната дейност на съвета, доклад прочита председателя Мато Матов. Следващите избори за нов мандат са на 12 февруари 1956 г.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен архив – Монтана, ф. 889, оп.1, а.е.1 (Автобиография на Мато Матов).
  2. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 2, а. е. 31,33.
  3. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 2, а. е. 44; Кънчев Ст. Михайловград – такъв, какъвто го градихме. М., 2007, с. 24 – 26; 136 – 137.
  4. Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С.,1991, с. 60 – 61.
  5. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 2, а. е. 33,44.
Димитър Александров Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Председател на ИК на ГНС Михайловград
(6 декември 1953 – 23 февруари 1956)
Димитър Нончев