Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от БРСДП (ш.с.))
Направо към: навигация, търсене
Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)
Основана 1903 г.
Разформирована 1948 г.
Наследник на БРСДП
Младежка организация СРСДМ
Идеология социалдемокрация
реформизъм

Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници.

За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918 г., на Теодор Теодоров от 1919 г.

С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от Сговора.

След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в Народното социално движение на Александър Цанков.

През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт, а през следващата година става един от учредителите на опозиционната Петорка.[1] По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт.

След 9 септември 1944 г. има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. Социалдемократите не са засегнати от отстраняването на земеделците от парламента през лятото на 1947 година и техните депутати подписват Димитровската конституция, но през следващите месеци конфликтът им с правителството се изостря и на 1 юли 1948 година Коста Лулчев и други лидери на партията са арестувани, а през ноември са осъдени в показен процес на различни срокове затвор.[2] По данни на Държавна сигурност при ликвидирането на партията тя има 5865 члена.[3]

Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
  2. Шарланов 2009, с. 92.
  3. а б Шарланов 2009, с. 12, 14.
Цитирани източници
  • Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България