Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от БРСДП (ш.с.))
Jump to navigation Jump to search
Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)
Основана 1903 г.
Разформирована 1948 г.
Наследник на БРСДП
Младежка организация СРСДМ
Идеология социалдемокрация
реформизъм

Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници.

За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918 г., на Теодор Теодоров от 1919 г.

С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от Сговора.

След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в Народното социално движение на Александър Цанков.

През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт, а през следващата година става един от учредителите на опозиционната Петорка.[1] По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт.

След 9 септември 1944 г. има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. Социалдемократите не са засегнати от отстраняването на земеделците от парламента през лятото на 1947 година и техните депутати подписват Димитровската конституция, но през следващите месеци конфликтът им с правителството се изостря и на 1 юли 1948 година Коста Лулчев и други лидери на партията са арестувани, а през ноември са осъдени в показен процес на различни срокове затвор.[2] По данни на Държавна сигурност при ликвидирането на партията тя има 5865 члена.[3]

Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
  2. Шарланов 2009, с. 92.
  3. а б Шарланов 2009, с. 12, 14.
Цитирани източници
  • Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България