Никола Харлаков
| Никола Харлаков | |
|---|---|
| български политик | |
| Роден | |
| Починал | |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС | |
Никола Иванов Харлаков е български политически деец, публицист, участник в левицата на македонското освободително движение.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 5 март 1874 година в Габрово, където завършва Априловската гимназия. Още като ученик става член на местната социалистическа дружинка. Завършва естествени науки в Киев. След завръщането си работи като учител в Педагогическото училище в Лом, но заради разпространяването на социалистически идеи са му отнети завинаги учителските права.
Включва се във ВМОК и редактира вестника на комитета „Реформи“. Отдава се на активна политическа дейност. Член на ЦК на БРСДП и неин представител в Международното социалистическо бюро и секретар на Общия синдикален работнически съюз.
През 1905 г. оформя групата на анархо-либералите, които са изключени от редовете на партията. Включва се в левицата на ВМОРО и става един от идеолозите ѝ. Поставя начало на съюза „Пролетарий“ и редактира неговото списание „Пролетарий“ (1905 – 1908). През 1908 съюзът се влива в БРСДП (т.с.).
Заедно с Павел Делирадев и Ангел Томов издава списание „Начало“ първо в София, а после в Солун.[1]
Взема участие в Балканските войни 1912 – 1913 и в Първата световна война 1914 – 1918. Поради противоречия с ръководството на БРСДП (т. с.) през 1915 г. е отстранен от нейните редове. Депутат в XVI и XVII ОНС (1913 – 1919) като независим социалист. През 1919 по негова инициатива е създадена Работническа комунистическа партия, която по-късно се влива в БКП (тс). Членува в Македонската федеративна организация.
След държавния преврат на 9 юни 1923 емигрира в СССР, а след това във Виена. Като представител на БКП[2] съдейства за подписване на Майския манифест.[3]
Включва се във ВМРО (обединена). Главен редактор (1924 – 1927) на печатния орган на Балканската комунистическа федерация „Федерасион Балканик“.[4] Редактира и редица други вестници и списания: „Учителски другар“, „Начало“ и други.
Умира в Москва на 23 юни 1927 година.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 207 – 208.
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.124.
- ↑ Дечо Добринов – Тодор Александров. Легендарният водач на ВМРО, стр. 39.
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.3 / 18 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 497 – 498.
|
