Реформи (1899 – 1905)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за органа на ВМОК. За старозагорския вестник вижте Реформи (1921).
„Реформи“
Vestnik reformi.jpg
Страница от вестник „Реформи“ от 1902 година.
Информация
Видседмичник
Начало9 януари 1899 година
Край19 ноември 1905 година
Цена15 стотинки, годишен абонамент 8 лева
ИздателМакедоно-одринска организация
Главен редакторДимитър Ляпов
Владислав Ковачев
Езикбългарски
Реформи в Общомедия

„Реформи“ с подзаглавие Орган на Върховния македонски комитет е български вестник, издаван в София от 1899 до 1905 година. Излиза всяка събота.

Разписка от ВМОК за абонамент на вестник „Реформи“, 1903 г.
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 50 8 януари 1899 – 10 февруари 1900
II 1 – 50 17 февруари 1900 – 25 януари 1901
III 1 – 50 1 февруари 1901 – 18 януари 1902
IV 1 – 50 26 януари 1902 – 25 март 1903
V 1 – 50 2 април 1903 – 24 ноември 1903
VI 1 – 50 28 ноември 1903 – 13 ноември 1904
VII 1 – 48 20 ноември 1904 – 19 ноември 1905

От брой I 46 подзаглавието е променено на Орган на Върховния македоно-одрински комитет в съответствие с промяната на името на организацията на Седмия македоно-одрински конгрес. Редактор-основател първоначално е Димитър Ляпов, от I 15 - Владислав Ковачев, II 17 - Коста Шахов, от II 18 - Георги Влахов, от III 14 редактор не е означен, от IV 48 редактор е Илия Гологанов. Редактори са били и Антон Страшимиров и Никола Харлаков.

Печата се в печатницата на Янко С. Ковачев, както и в „Иван К. Цуцев“, „Иван П. Даскалов“, „Просвещение“ на И. С. Наумов, „К. Г. Чинков“, „Св. София“, „Придворна“ и „Либералний клуб“. Има заглавие на френски език, а в 1899 – 1900 година първата страница на вестника излиза на френски, но постепенно материалите на френски намаляват.[1]

„Реформи“ излиза в тираж от 8000 броя и се разпространява в цялата страна. Абонати на вестника има и в чужбина – от Москва и Кайро до Лондон и Сан Франциско.[2]

След разцеплението на ВМОК на Х конгрес на комитета, вестникът остава под контрола на крилото на генерал Иван Цончев, а от IV 27 крилото на Христо Станишев започва да издава вестник под същото „Реформи“, от който не са запазени броеве.[3] Вестникът на генерал Цончев е под редакцията на Илия Гологанов.[4] Вестникът на Станишев е под редакцията на Георги Влахов.[5] Той спира след Горноджумайското въстание, тъй като е упрекван в пречене на освободителното дело с агитацията си срещу въстание.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 199.
  2. Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 37.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
  5. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 179.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 181.
  7. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1966. с. 231 - 232.