Янко Сакъзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за българския политик. За булеварда вижте Янко Сакъзов (булевард в София).

Янко Сакъзов
български политик
BASA-58K-1-292-1.jpg
Портрет на Янко Сакъзов от 1930 г. Източник – ДА „Архиви“
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Народен представител в:
VII ОНС   VIII ОНС   XII ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
Семейство
СъпругаАнна Карима
ДецаИван Сакъзов
Янко Сакъзов в Общомедия

Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янко Сакъзов е роден на 24 септември 1860 година в Шумен. Учи в Русия (1878 – 1881), Германия (1881 – 1883), Лондон (1883) и Париж (1884). През този период се запознава с работите на политически философи, като руските народници, Карл Маркс, Луи Блан, Пиер Прудон.[1]

След завръщането си в България през 1884 година е учител по естествени науки и история в Шумен. За известно време работи заедно с Димитър Благоев, друг от основоположниците на българското социалистическо движение, чрез когото се запознава с възгледите на Георгий Плеханов.[1] От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.

След 1890 г. Сакъзов редактира вестник „Ден“ - издание на Българския социалдемократически съюз (БСДП),[2] на който той е сред основателите. През 1894 година БСДП се обединява с групата на Благоев в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).[1]

Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893 – 1894 г.), VIII (1894 – 1896 г.), XII (1902 – 1903 г.),[3] XV–XIX (1911 – 1923 г.), XXI–XXIII (1923 – 1934 г.) Народно събрание.

По време на Селските бунтове от 1900 година Сакъзов създава списание „Общо дело“, на чиито страници се застъпва някои елементи за Бернщайновата ревизия на марксизма, както и за солидарност и включване в социалистическото движение на селското население - „общо дело“ на различните „производителни слоеве“ и за утвърждаване на демокрацията в страната. Тези идеи предизвикват острата реакция на Димитър Благоев, който се придържа към ортодоксалния марксизъм и механистичното му прилагане към прединдустриалното българско общество. Този конфликт довежда до разцеплението на БРСДП през 1903 година, като Сакъзов оглавява партията на широките социалисти БРСДП (ш.с.), а Благоев - на тесните социалисти БРСДП (т.с.).[1]

Янко Сакъзов е всепризнат лидер на широките социалисти до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.[4]

Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.

Янко Сакъзов се проявява като принципен политик-социалист:

  • с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията,
  • протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личният режим ще доведе до сблъсък между съюзниците,
  • през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България,
  • бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.
В двора на дома си, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“

След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.

Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен за писателката Анна Карима, с която имат 3 деца. По-късно от съжителството си с Вера Стаматова има син Анатол.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цезаризъм или демокрация“ (1903),
  • „Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти“ (1906)
  • „Българите в своята история“ (1910)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Нягулов, Благовест. Ранният социализъм на Балканите: идеи и практика в Сърбия, Румъния и България. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 233-237.
  2. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 89, 05 януари 1894 год., стр. 4
  3. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 12 / 14 февруари 1902 г., стр. 1
  4. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 2 от 29 юни 1917, стр.3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]