Янко Сакъзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За булеварда вижте Янко Сакъзов (булевард в София).

Янко Сакъзов
български политик
Портрет на Янко Сакъзов от 1930 г. Източник – ДА „Архиви“
Портрет на Янко Сакъзов от 1930 г. Източник – ДА „Архиви“

Роден
Починал
2 февруари 1941 г. (80 г.)
Погребан Централни софийски гробища
Народен представител в:
VII ОНС   VIII ОНС   XII ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
Семейство
Съпруга Анна Карима
Деца Иван Сакъзов
Янко Сакъзов в Общомедия

Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти е роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен.

След Освобождението се стреми към получаване на добро образование – учи в Русия (1878 – 1881 г.) и след това в Германия (1881 – 1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.).

Известно време след завръщането си в България е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев. От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.

С политика се занимава от 1893 г. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893 – 1894 г.), VIII (1894 – 1896 г.), XII (1902 – 1903 г.), XV–XIX (1911 – 1923 г.), XXI–XXIII (1923 – 1934 г.) Народно събрание.

Съосновател и редактор на сп. „Общо дело“, на чиито страници се застъпва за бернщайновата ревизия на марксизма както и за „общо дело“ на различните „производителни слоеве“. През 1903 Сакъзов и неговите съмишленици са изключени от БРСДП и създават БРСДП (ш.с.), която по-късно се преименува в БРСДП (об.)

Янко Сакъзов е всепризнат лидер на БРСДП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.

Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.

Янко Сакъзов се проявява като принципен политик-социалист:

  • с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията,
  • протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личният режим ще доведе до сблъсък между съюзниците,
  • през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България,
  • бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.
В двора на дома си, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“

След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.

Автор е на книгите:

  • „Цезаризъм или демокрация“ (1903 г.),
  • „Българите в своята история“ (1910 г.) и др.

Политически съчинения:

  • „Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти“ (1906 г.),
  • „Против монархията – в защита на републиката“ (1946 г.).

Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен за писателката Анна Карима, с която имат 3 деца. По-късно от съжителството си с Вера Стаматова има син Анатол.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]