Янко Сакъзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За булеварда вижте Янко Сакъзов (булевард в София).

Янко Сакъзов
български политик
BASA-58K-1-292-1.jpg
Портрет на Янко Сакъзов от 1930 г. Източник – ДА „Архиви“
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Народен представител в:
VII ОНС   VIII ОНС   XII ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
Семейство
Съпруга Анна Карима
Деца Иван Сакъзов
Янко Сакъзов в Общомедия

Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янко Сакъзов е роден на 24 септември 1860 година в Шумен. Учи в Русия (1878 – 1881), Германия (1881 – 1883), Лондон (1883) и Париж (1884). През този период се запознава с работите на политически философи, като руските народници, Карл Маркс, Луи Блан, Пиер Прудон.[1]

След завръщането си в България през 1884 година е учител по естествени науки и история в Шумен. За известно време работи заедно с Димитър Благоев, друг от основоположниците на българското социалистическо движение, чрез когото се запознава с възгледите на Георгий Плеханов.[1] От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.

През 1892 година Сакъзов е сред основателите на Българския социалдемократически съюз, който две години по-късно се обединява с групата на Благоев в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).[1]

Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893 – 1894 г.), VIII (1894 – 1896 г.), XII (1902 – 1903 г.), XV–XIX (1911 – 1923 г.), XXI–XXIII (1923 – 1934 г.) Народно събрание.

По време на Селските бунтове от 1900 година Сакъзов създава списание „Общо дело“, на чиито страници се застъпва някои елементи за Бернщайновата ревизия на марксизма, както и за солидарност и включване в социалистическото движение на селското население - „общо дело“ на различните „производителни слоеве“ и за утвърждаване на демокрацията в страната. Тези идеи предизвикват острата реакция на Димитър Благоев, който се придържа към ортодоксалния марксизъм и механистичното му прилагане към прединдустриалното българско общество. Този конфликт довежда до разцеплението на БРСДП през 1903 година, като Сакъзов оглавява партията на широките социалисти БРСДП (ш.с.), а Благоев - на тесните социалисти БРСДП (т.с.).[1]

Янко Сакъзов е всепризнат лидер на широките социалисти до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.

Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.

Янко Сакъзов се проявява като принципен политик-социалист:

  • с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията,
  • протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личният режим ще доведе до сблъсък между съюзниците,
  • през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България,
  • бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.
В двора на дома си, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“

След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.

Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен за писателката Анна Карима, с която имат 3 деца. По-късно от съжителството си с Вера Стаматова има син Анатол.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цезаризъм или демокрация“ (1903),
  • „Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти“ (1906)
  • „Българите в своята история“ (1910)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Нягулов, Благовест. Ранният социализъм на Балканите: идеи и практика в Сърбия, Румъния и България. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 233-237.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]