Петър Джидров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Джидров
български политик
Роден
Починал
3 януари 1952 г. (75 г.)
Политика
Партия БРСДП (до 1926)
Социалистическа федерация (от 1926)
Депутат V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Право
Област Търговско право
Образование Цюрихски университет
Публикации „Коментар на Търговския закон“
Джидровъ, Петъръ. Проблемътъ за Македония. София, Македонско Студентско Дружество „Вардаръ“, Придворна печатница, 1930.
Джидровъ, Петъръ. Единството въ македонското движение. София, „Вардаръ“. Македонско Студентско Дружество, Библиотека „Вардаръ“ - № 1, Печатница Божинови - София, ул. Солунъ № 30, 1931.

Петър Спиридонов Джидров е български политик, юрист, масон[1] и писател от Македония, един от лидерите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Джидров е роден на 20 май 1876 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва педагогическо училище в Кюстендил и през 1896 година работи като учител в София. Присъединява се към Българската работническа социалдемократическа партия и същата година е изключен от Софийското околийско дружество „Неофит Рилски“ заради социалистическите му виждания, макар в негова защита да се изказва Алеко Константинов.

Следва право в Берлин и защитава докторат в Цюрихския университет,[2] след което се завръща в София, където практикува като адвокат. Темата на дисертацията му е „Полицейска и правова държава в Германия“ (1900)[3]. Редактор е на вестник „Работническа борба“.[4]

След разцеплението на социалдемократическата партия Джидров е сред водачите на БРСДП (ш.с.) и след 1911 година е неколкократно избиран за народен представител. След края на Първата световна война влиза в коалиционното правителство на Теодор Теодоров като министър на правосъдието в периода от 28 ноември 1918 до 7 май 1919.[2]

През 1920 година Петър Джидров издава крупния си труд „Коментар на Търговския закон“.

След Деветоюнския преврат от 1923 година постепенно в БРСДП (ш.с.) настъпва разцепление, породено от поддръжката на Демократическия сговор на Александър Цанков. Асен Цанков, Димо Казасов и Петър Джидров желаят разграничаване от правителството, но са изключени от партията до юли 1926 година и през октомври формират парламентарната „Федерация на работническите социалистически организации и групи в България“ (или за кратко „Социалистическа федерация“)[5].

На изборите през 1927 година Петър Джидров е избран за депутат от София в ХХІІ ОНС с помощта на лидера на ВМРО Иван Михайлов.[6]

В 1930 година издава брошурата „Проблемът за Македония“,[7] а в 1931 година - „Единството в македонското движение“, и двете издание на Македонското студентско дружество „Вардар“.[8]

След Деветнадесетомайския преврат Петър Джидров се противопоставя на режима на „Звено“ и е интерниран в град Елена. Приветства присъединяването на части от Вардарска и Егейска Македония към България в периода 1941-1944 година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е осъден от Народния съд на 7 години затвор.[2] На Процеса срещу интелектуалците е осъден като „шовинист“ на 11 години затвор. Умира в затвора на 3 януари 1952 година.

Синът му Богдан Джидров (1904 - 1982) е юрист и общественик, също репресиран след Деветосептемврийския преврат.[9]

След демократичните промени в България от 1989 година Петър Джидров е реабилитиран и на негово име е наименувана улица в София.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Петър Джидров е автор на редица статии и брошури. Сред тях са „Принципи и заблуждения в Българската социалдемократическа партия“ (1903), „Държавата, занаятчиите и работниците“ (1906), „Империализъм, болшевизъм и социализъм. Речи“ (1921),[2] „Безпомощна България. Проблеми и перспективи“ (1927),[2] „Безпартийната власт и партиите“ (1928),[2] „Проблеми за нова власт“ (1928),[2] „Проблемът на Македония“ (1930), „Социалдемокрация и фашизъм“ (1933),[2] „Управление и народ“ (1937), „Войната и преустройството на Европа“[2] и много други.

Обнародвани са редица негови социални драми: „Под сянката на закона“ (1921), „По широк път“ (1936), „Трите хълма“ (1936), „Проклетият град“ (1937). В затвора пише роман, който остава недовършен.

Основният му труд „Коментар на Търговския закон“ е издаден за втори път през 1993 година с предговор от доктор Атанас Москов[10]. През 1996 година са издадени негови „Спомени“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масоните в България: членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), брошура на Главното управление на архивите към Министерския съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. а б в г д е ж з и к Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 148-149.
  3. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 251
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 204. ISBN 954321056X
  5. „ИСТОРИЯ НА ПАРТИЯ БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ“ от сайта http://www.pbs-d.bg, посетен на 27.03.2010 г.
  6. Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.
  7. Джидровъ, Петър. Проблемътъ за Македония. София, Македонско студенство дружество „Вардаръ“, Придворна печатница, 1930.
  8. Джидровъ, Петъръ. Единството въ македонското движение. София, „Вардаръ". Македонско Студентско Дружество, Библиотека „Вардаръ" - № 1, Печатница Божинови - София, ул. Солунъ № 30, 1931. Посетен на 2015-09-20.
  9. Парцел 29. // София помни. Посетен на 2016-01-13.
  10. „Нашите незабравими предшественици“, взето от сайта http://www.bsdp.bg/ посетен на 27.03.2010 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония