Македонско студентско дружество „Вардар“
| Македонско студентско дружество „Вардар“ | |
|---|---|
 |
|
| Информация | |
| Акроними | МСД |
| Тип | студентска организация |
| Основана | 1920 г., София, България |
| Закрита | 1934 г., София, България |
| Правно положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Официални езици | български |
Македонското студентско дружество „Вардар“ е организация на студентите в Софийския университет, бежанци от областта Македония, основана в 1920 година. Организацията е наследник на Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ и е в близки отношения с Вътрешната македонска революционна организация до забраната и на двете след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1920 година, основаната през лятото на 1919 година Македонска студентска корпорация „Гоце Делчев“, подобно на останалите македонски организации в България е обхваната от вътрешни раздори. Проведените няколко събрания за възстановяване на единството не дават резултат и през 1920 година тридесетина души от организацията се отцепват и на нейно място създават Македонското студентско дружество „Вардар“. В първото настоятелство влизат велешаните Любомир Весов и Илия Кушев, дойранчанининът Илия Бугарчев, щипяните Зора Здравева и Иван Михайлов (председател), прилепчаните Йордан Чкатров и Петър Колищърков, крушовчанинът Кръстьо Велянов и горнобродчанинът Стоян Карамихайлов.[2]
В устава си „Вардар“ си поставя за цел да работи за всестранно издигане на студентите от Македония в културно-просветно и обществено-политическо отношение, да възпитава членовете си ве единство и солидарност, да развива културно-политическа дейност и да се бори за постигането на Автономна Македония (член 2). За постигането на целта дружеството редовно ще организира беседи с културно-просветен характер, ще създаде своя библиотека, ще издава брошури (членове 3 и 4). Член на „Вардар“ може да е всеки студент в Софийския университет от Македония.
През март 1920 година „Вардар“ издава позив към бежанските организации, в който се обяснява, че дружеството е създадено като реакция на чуждите сили, които се опитват да хвърлят македонските бежанци в борба за самоунищожение и в стремеж да обедини македонските студенти, да ги подготви всестранно и да ги възпита у тях чувство на национален дълг, родолюбие и готовност за саможертва в името на освободителния идеал. Позивът се обръща към всички, на които е присърце каузата на македонските българи, да подкрепят дружеството.
Дружеството развива културно-политическа и издателска дейност, като се публикуват много книги и брошури.[3] Издава и годишника „Вардар“.[4][5]
Организацията поддържа контакти с Българския национален студентски съюз, с Македонския младежки съюз (ММС) и с Македонския студентски съюз в чужбина (МССЧ).
Председатели на дружеството са Иван Михайлов (Щип), Йордан Чкатров (Припеп), Васил Шалдев (Гумендже), Кирил Дрангов (Скопие), Асен Аврамов (Скрижово), Любен Димитров (Битоля), Петър Ацев (Скопие) и Живко Гелев (Скопие).[6]
Организацията е забранена след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година.[7]
Неин наследник е създадената в 1935 година Македонска студентска корпорация „Шар“, съществувала до закриването ѝ след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.[8][9][10]
| ||||
Джидровъ, Петъръ. Проблемътъ за Македония. София, Македонско Студентско Дружество „Вардаръ“, Придворна печатница, 1930.
Джидровъ, Петъръ. Единството въ македонското движение. София, „Вардаръ“. Македонско Студентско Дружество, Библиотека „Вардаръ“ – № 1, Печатница Божинови – София, ул. Солунъ № 30, 1931.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сборник „Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на големото македонско възстание“, София, 1921 година
- Сборник „Илинден 1903 – 1922. Сборник в памет на големото македонско възстание“, София, 1922 година
- "Вардар – Лист на Македонското студентско д-во „Вардар“, брой 1, София, 1923 година
- Сборник „Илинден 1903 – 1924. Сборник в памет на големото македонско възстание“, София, 1924 година
- Сборник „Илинден 1903 – 1925. Сборник в памет на големото македонско възстание“, София, 1925 година
- Сборник „Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, София, 1926 година
- Сборник „Илинден 1903 – 1953“, Published by Macedonian Tribune, Indianapolis, Ind., USA, 1953 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гиза, Антони. „Балканските държави и Македония“, Македонски научен институт София, 2001.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 28.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 158.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 161.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 45.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 27.
- ↑ МАКЕДОНСКО СТУДЕНТСКО ДРУЖЕСТВО „ВАРДАР“, 29 ноември 2003 г. от сайта www.znam.bg
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 27.
- ↑ История на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Проф. Марин Дринов“, 1988. с. 181.
- ↑ Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 190.
Портал „
