Кръстьо Велянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Велянов
български пистел
Роден
Починал

Образование Солунска българска търговска гимназия
Търговска гимназия (Свищов)
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Семейство
Баща Димитър Велянов

Кръстьо Димитров Лиманов Велянов с псевдоним Милко Ралин[1] е български журналист, писател и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Велянов е роден на 6 септември 1895 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на революционера Димитър Велянов.[2] Учи в българската търговска гимназия в Солун[2] заедно със Симеон Евтимов.[3]

В 1913 година новите гръцки власти закриват българските учелища в Солун, Димитър Велянов е арестуван и заточен на остров Трикери и Кръстьо Велянов бяга в Свободна България, където довършва средното си образование в Търговската гимназия в Свищов.[2]

По време на временното освобождение на Крушево в годините на Първата световна война (1915 - 1918), Велянов е учител и секретар на околийското управление в родния си град.[2]

След войната с баща си се установяват в София.[2] Учи в Софийския университет, където в 1919 година заедно с Иван Михайлов и Йордан Чкатров основава Македонското студентско дружество „Вардар“.[4][2] В 1923 година става главен редактор на новооснования вестник „Устрем“, но след брой 19 напуска, несъгласен с линията му.[2] Работи няколко години като адвокат.[2]

От 1926 година е в редакцията на новосъздадения вестник „Македония“.[5]

Присъства на Седмия конгрес на ВМРО в 1928 година.[6]

Иван Михайлов пише за Велянов:

Кръстьо Велянов бе отличен говорител; в речта му преобладаше смисленост, точна анализа, а и проличаваше неговата начетеност. Той и пишеше хубаво. Беше сърдечен, крайно лоялен и търпелив, много скромен. И в студентската среда и всред младежката организация неговата деятелност бе плодоносна.[7]

От 1935 до 1941 година е редактор на вестник „Днес“.[2]

През 1942 година става редактор на битолския вестник „Пелистерско ехо“.[8][2]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е осъден по дело №6 на така наречения Народен съд.[9]

Занимава се с преводаческа дейност. Публикува статии и разкази в „Пелистерско ехо“, „Родина“, „Зора“, „Устрем“, „Днес“, „Македония“, „Вардар“, „Отец Паисий“, „Литературен глас“. Оставя много неиздадени ръкописи с разкази и романи. Превежда творби на Стефан Цвайг, Луис Бромфийлд, Джеймс Фенимор Купър и други. Автор на книгите „В бури. Македонски разкази“ (под псевдонима Милко Ралин, заедно с Никола Джеров, който използва псевдонима Бойко, 1926), „Войните на цар Симеон. Страници от най-бурното и светло царуване в българската история. 893-927“ (1927), „Днешната политическа постановка на македонския въпрос” (1928), „Седянка. Битова картина“ (Драматизация по едноименния разказ на Т. Г. Влайков, 1939), „Илинден 1903. Очерк за Освободителната епопея на Македония и Одринско“ (1942).[2]

Умира на 9 октомври 1954 година в София.[2]

През 1957 г. книгите му „Днешната политическа постановка на македонския въпрос“ (1928) и „Илинден 1903. Освободителната епопея на Македония и Одринско“ (1942) са включени в Списъка на вредната литература.[10]

Георги Томалевски пише за него:

Кръстьо е ценен човек. Той също е от Крушово, но не е мияк като мене. Завършил е търговската гимназия в Свищов. Там покрай Николай Лилиев, който бил преподавател в същата гимназия, силно обикнал литературата, където той прави сериозни, заслужаващи внимание опити. Кръстьо е спретнат, елегантен, изискан. Има усмихнати сини очи и точна, прецизна мисъл. С него е удоволствие да се приказва. Чувствителен и сърдечен, той увлича със своите разсъждения, с дълбокото си увлечение по френската литература и с усмивката си, която приятелски грейва на лицето му.[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.57, 65
  2. а б в г д е ж з и к л м н Кръстьо Велянов. // Литературен свят. Посетен на 8 септември 2020 г.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 30.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 26, 28, 30.
  5. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 161.
  6. Информация за Седмия конгрес на ВМРО
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 26, 28 – 29.
  8. Троански, Хр., Кажи кога да умра, Работилница за книжнина-Васил Станилов, 2007, с. 76
  9. Да си спомним заедно за Фра Дяволо
  10. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 10.
  11. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 285.
     Портал „Македония“         Портал „Македония