Никола Джеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Джеров
български писател
Роден
Починал
1 ноември 1975 г. (83 г.)

Учил вСофийски университет

Никола Григоров Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]

Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.

В семейната му къща, наричана Републиката или Дома на републиканците, често заседава крилото на протогеровистите. На 17 октомври 1932 година срещу него и Григор Петков е извършен неуспешен атентат в София от михайловисти.[2]

Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Живата легенда на Охрид“, 1934
  • „Благословията над света“ (1922), стихове
  • „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание – 1925)
  • „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
  • „Пролет край езерото“ (1930), стихове
  • „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
  • „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
  • „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
  • „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[3][4]
Преводи
  • „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
  • „Миражи на сърцето“ (1936),
  • „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
  • „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
  • „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
  • „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
  • „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
  • „Цветя“ (1939) – песни от Анам.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Джеров
(? - 1822)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Джорджев
(1840 - ?)
 
Лука Джеров
(1869 - 1948)
 
Никола Джеров
(1892 - 1975)
 
Михаил Джеров
 
Спиро Джеров
(1835 - 1868)
 
Климент Джеров
(1867 - 1916)
 
Аница Панова
 
Димитър Джеров
 
 
 
Евтим Джеров
(1873 - 1918)
 
Славка Джерова
(ок. 1880 - 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Русев
 
Люба Русева
 
 
 
Асен Джеров
(1897 - 1954)
 
Недялка Карагьозова
 
Елена Палазова
(1902 - 1977)
 
Иван А. Палазов
(1892 - 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Русева
(р. 1943)
 
 
 
 
 
Александър Джеров
(р. 1929)
 
Димитър Джеров
(1934 - 2020)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 263, 363, 617.
  3. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.