Никола Джеров

Никола Джеров
български писател
Роден	4 септември 1892 г. София, Княжество България
Починал	1 ноември 1975 г. София, Народна република България
Учил в	Софийски университет

Никола Григоров Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.

Биография

Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.

Отговорен редактор е на вестник „Устрем“ (1925) и на „Македония“ (1929), както и на детското списание „Родно гнездо“ (1930) и „Бюлетин на фотографската занаятчийска кооперация“ (1943).

Член е на Съюза на българските писатели.

Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.

В семейната му къща, наричана Републиката или Дома на републиканците, често заседава крилото на протогеровистите. На 17 октомври 1932 година срещу него и Григор Петков е извършен неуспешен атентат в София от михайловисти.

Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.

Творчество

„Живата легенда на Охрид“, 1934

• „Благословията над света“ (1922), стихове
• „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание – 1925)
• „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
• „Пролет край езерото“ (1930), стихове
• „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
• „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
• „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
• „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове

Преводи

• „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
• „Миражи на сърцето“ (1936);
• „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
• „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
• „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
• „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
• „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
• „Цветя“ (1939) – песни от Анам.

Родословие

Спиридон Джеров (? – 1822)

Неда Джерова (1840 – 1905)

Григор Джеров

Петър Джорджев (1840 – ?)

Иван Джеров

Пантелей Джеров (1873 – ?)

Александър Джеров

Лука Джеров (1869 – 1948)

Никола Джеров (1892 – 1975)

Михаил Джеров (1879 – 1944)

Спиро Джеров (1835 – 1868)

Климент Джеров (1867 – 1916)

Аница Панова

Димитър Джеров

Евтим Джеров (1873 – 1917)

Славка Джерова (ок. 1880 – 1943)

Светослав Джеров (1899 – 1980)

Благой Русев

Люба Русева (1909 – ?)

Асен Джеров (1897 – 1954)

Недялка Карагьозова

Елена Палазова (1902 – 1977)

Иван А. Палазов (1892 – 1970)

Мария Русева (р. 1943)

Александър Джеров (р. 1929)

Димитър Джеров (1934 – 2020)

Асен Джеров