Направо към съдържанието

Никола Джеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Джеров
български писател
Роден
Починал
1 ноември 1975 г. (83 г.)

Учил вСофийски университет

Никола Григоров Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.

Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]

Отговорен редактор е на вестник „Устрем“ (1925) и на „Македония“ (1929), както и на детското списание „Родно гнездо“ (1930) и „Бюлетин на фотографската занаятчийска кооперация“ (1943).[2]

Член е на Съюза на българските писатели.[3]

Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.

В семейната му къща, наричана Републиката или Дома на републиканците, често заседава крилото на протогеровистите. На 17 октомври 1932 година срещу него и Григор Петков е извършен неуспешен атентат в София от михайловисти.[4]

Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.

„Живата легенда на Охрид“, 1934
  • „Благословията над света“ (1922), стихове
  • „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание – 1925)
  • „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
  • „Пролет край езерото“ (1930), стихове
  • „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
  • „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
  • „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
  • „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[5][6]
Преводи
  • „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
  • „Миражи на сърцето“ (1936);
  • „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
  • „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
  • „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
  • „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
  • „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
  • „Цветя“ (1939) – песни от Анам.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Джеров
(? – 1822)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неда Джерова
(1840 – 1905)
 
Григор Джеров
 
Петър Джорджев
(1840 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Джеров
(1873 – ?)
 
Александър Джеров
 
Лука Джеров
(1869 – 1948)
 
Никола Джеров
(1892 – 1975)
 
Михаил Джеров
(1879 – 1944)
 
Спиро Джеров
(1835 – 1868)
 
Климент Джеров
(1867 – 1916)
 
Аница Панова
 
Димитър Джеров
 
 
 
Евтим Джеров
(1873 – 1917)
 
Славка Джерова
(ок. 1880 – 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светослав Джеров
(1899 – 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Русев
 
Люба Русева
(1909 – ?)
 
 
 
Асен Джеров
(1897 – 1954)
 
Недялка Карагьозова
 
Елена Палазова
(1902 – 1977)
 
Иван А. Палазов
(1892 – 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Русева
(р. 1943)
 
 
 
 
 
Александър Джеров
(р. 1929)
 
Димитър Джеров
(1934 – 2020)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Джеров
  1. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 257.
  2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 439.
  3. Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 30 юни 2026 г.
  4. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 263, 363, 617.
  5. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.