Петър Джорджев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Джорджев
български революционер
Роден
около 1840 г.

Петър Джорджев е български революционер, четник в Ботевата чета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Джорджев е роден около 1840 година в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Роднина е на революционера Спиро Джеров. Подобно на Джеров учи в гръцкото училище в родния си град. В Гърция Петър Джорджев попада в революционни среди и участва в Критското въстание (1866-1869). Като участник в гръцкото революционно движение Джорджев е споменат от Петър Фитовски във вестник „Дунавска зора“ от 1868 г. Заловен е от османците и осъден на смърт, но успява да се спаси и бяга в Белград, Сърбия. Поддържа писмена кореспонденция с Петър Симеонов и през Пеща заминава за Букурещ при него. Включва се в Ботевата чета и се качва на „Радецки“ от Корабия, предрешен като търговец. Смятан е за влах и понякога е наричан Петраки Жоржеско. При Попов мост на река Бързица Петър Джорджев предлага да остане с трима-четирима души под моста, за да изненадат настъпващите черкези, но планът не е приет. Участва в сражението на Милин камък, където е леко ранен. На 20 се сражава на Околчица. След разгрома отстъпва с групата на Никола Войновски, а после е под командата на хаджи Петър Илиев. Заловен е заедно с него и затворен в Берковския затвор. След амнистията от 1 август заминава за Сърбия и участва в Сръбско-турска война (1876). Включва се и в четническите действия за освобождение на Македония.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Джеров
(? – 1822)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Джорджев
(1840 – ?)
 
Лука Джеров
(1869 – 1948)
 
Никола Джеров
(1892 – 1975)
 
Михаил Джеров
 
Спиро Джеров
(1835 – 1868)
 
Климент Джеров
(1867 – 1916)
 
Аница Панова
 
Димитър Джеров
 
 
 
Евтим Джеров
(1873 – 1918)
 
Славка Джерова
(ок. 1880 – 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Русев
 
Люба Русева
 
 
 
Асен Джеров
(1897 – 1954)
 
Недялка Карагьозова
 
Елена Палазова
(1902 – 1977)
 
Иван А. Палазов
(1892 – 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Русева
(р. 1943)
 
 
 
 
 
Александър Джеров
(р. 1929)
 
Димитър Джеров
(1934 – 2020)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Джеров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тахов, Георги. 209 хъшовски жития. Животът и гибелта на Ботйовите четниците. София, Майтрея, 1996. с. 64 - 65.