Георги Тахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Тахов
български публицист, есеист и поет
Роден
Починал
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Образование ВИТИЗ

Георги Иванов Тахов е български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1932 година в София в семейство на македонски българи. Племенник е на фолклориста Наум Тахов. Завършва ВИТИЗ през 1952 г. Работи като редактор в Радио София през 1960 г., през 1967 г. издателство „Народна младеж“, в периода 19721984 г. в-к „Пулс“, през 1985 г. сп. „Факел“. Същата година става един от 20-тината арестувани във връзка с акростиха „Долу Тодор Живков“ във в-к „Пулс“.[1] Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к „Литературен фронт“.

Избран за общински съветник от листата на Федерация Царство България и изтеглен, след като се разкрива, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност.[2]

След кратко боледуване умира в София на 17 ноември 1999 г.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Разчупване на хляба“ (1965 г., стихове)
  • „Ще ви намеря“ (1967 г., стихове),
  • „Живите знаци на България“ (1968 г., есета),
  • „Лица от вестник“ (1979 г., стихове),
  • „Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България“ (1980 г.),
  • „Литературна София. Страници из романтиката на младата столица“ (1983 г.),
  • „София между две столетия“ (1987 г.),
  • „От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали“ (1987 г.),
  • „Машината на страха“ (1991 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Геронтиев, Борислав. „Долу Тодор Живков“ - заради З. Ч.?. // Простори, 2007. Посетен на 15 април 2011.
  2. а б Почина ДС сътрудникът Тахов. // ДЕМОКРАЦИЯ, 1999. Посетен на 15 април 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]