Георги Томалевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Томалевски
български писател
Наум Томалевски (седнал) и Георги Томалевски, Крушево, 1917 г.
Наум Томалевски (седнал) и Георги Томалевски, Крушево, 1917 г.

Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Братя/сестри Наум Томалевски
Димитър Томалевски
Георги Томалевски в Общомедия

Георги Христов Томалевски е български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България, и деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константина и Христо Томалевски със синовете им Димитър, Наум и Георги

Георги Томалевски е роден на 16 септември 1897 година в Крушево, тогава в Османската империя. Брат е на Наум Томалевски, член на Задграничното представителство на ВМРО и на Димитър Томалевски, също деец на ВМРО. В дома на родителите им (днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република) в Крушево се обявява Крушевската република по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След потушаването на въстанието цялото семейство се изселва в София, България.[1]

Учи в началното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Мерджан махала, където учител му е Евтим Спространов.[2] След смъртта на баща си през ноември 1913 година, учи в Техническото училище в София, където е съученик с Христо Смирненски.[3]

През Първата световна война е писар в Българското военно представителство в Берлин.[4]

През 1922 година Георги се запознава с Петър Дънов и става близък на Всемирното бяло братство.[5] Той е един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. През 1923 година Георги Томалевски е привлечен от брат си Наум в ММТРО. Става член и на Крушевското благотворително братство, Македонския младежки съюз, Македонското студентско дружество „Вардар“ и публикува статии в списание „Родина“ и в други периодични печатни издания свързани с македонските организации. През 1925 година Георги завършва специалност физика и астрономия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. През 1935 година Георги Томалевски е сред основателите на Есеистичното общество в България.

През 1941 година след освобождението на Вардарска Македония посещава родната си къща в Крушево. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[6]

Възгледи по Македонския въпрос[редактиране | редактиране на кода]

Томалевски, макар и брат на член на Задграничното представителство на ВМРО, не е активен член на организазията. При разцеплението на ВМРО на михайловистко и протогеровистко крило подкрепя протогеровистите, към които се числи и брат му Наум.

...правителствата на Гърция и Югославия под егидата на крал Александър Карагеоргиевич водят асимилаторска политика и задачата е да унишожат тамвсички спомени, че е имало българи- Макар че десетки видни учени и политици, посетили Македония и проучили нейния[7] език, религия, нрави, битови особености, твърдят, че тя има изцяло български облик. И макар че историята безпогрешно утвърждава това, правителствата и шовинистичната интелигенция на тия страни гонят най-жестоко всеки, който дръзне да направи дори и най-далечния намек за това. Аз съм напълно съгласен, че македонецът по своя натюрел и нрав се отличава от българина от другите краища на българската земя, но това е дотолкова, доколкото се отличават хората от различните краища на страната...[8] Моята цел е не да се всява омраза между българския и сръбския народ...

Изтъквам тия факти, защото мисля, че не е позволено във века, в който живеем да се фалшифицира историческата истина. Такава груба фалшификацията е твърдението, че в Македония не е имало българи...[9]

На това място бих могъл да изпиша цели страници за големи издевателства от страна на сърбите в Македония, специално в Крушовско, които целят унищожението на всички следи от българско и паметници, които говорят, че тук са живели хора българи, с българско национално съзнание. Разрушаване надписи, изгаряне библиотеки и архиви, побоища над хора, които не са искали да свалят от магазините табелите с български надписи, и много други неща. Не тази е моята цел. Исках много накратко да изоблича лъжата, че в Македония не е имало никога българи.

Аз казах и по-нагоре, че нямам нищо против да се наричам македонец, тъй като съм роден в земя, наречена Македония (макар че за мене нацията не е още никакъв белег за достойнството на[10] човека и за великата тайна на неговото появяване на земята), но няма да бъде в духа на истинакат, ако кажа, че ние сме нещо друго освен българи от Македония.[11]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Душата на Македония“, студия, (1927, 1941)
  • „Огнена земя. Разкази за Македония“ (1928)
  • „Безсмъртната“ роман (1936)
  • „Всекидневните чудеса“, есета, (1941)
  • „Прозорец към света“, новели, (1947)
  • „Крушовската република. Героична художествена летопис“ (1954, 1968, 1981)
  • „Воденските майстори“, новела, (1965)
  • „Видо Каравидо“, новела, (1965)
  • „Гурбетчии“, новела, (1965)
  • „Цветя сред тръни. Новели за минали и по-нови времена“ 1972)
  • „Вълшебен свят“, приказки, (1972)
  • „Мраморната чешма“, повест, (1976)
  • „Капитан Петко войвода Кирияков“, повест, (1976)
  • „Кой е по-силен. Народни приказки и сказания“ (неиздадена)

За студията-есе „Душата на Македония“ (1927, 1941) и сборника есета „Всекидневните чудеса“ (1941) Георги Томалевски получава награда „За най-хубава литературна творба през 1941 година“.

Пенсионира се през 1958 година като учител по физика в 23 гимназия „Антим I“ (прераснала в 23 СОУ „Фредерик Жолио-Кюри“) София, оставяйки трайни спомени у учениците си[12]. Умира през 1988 година в София.[13][14]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 34 - 43.
  2. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 60.
  3. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 110.
  4. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 166.
  5. „Кратка биография на Томалевски от „Общество Бяло Братство““, архив на оригинала от 24 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091124153940/http://www.beinsadouno.org/bg/node/1898, посетен 24 ноември 2009 
  6. ДАА, Фонд № 614К, оп.1
  7. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 297.
  8. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 298.
  9. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 299.
  10. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 301.
  11. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 302.
  12. „Биография на Петър Стефанов“, архив на оригинала от 8 март 2014, https://web.archive.org/web/20140308193514/http://www.issp.bas.bg/museum/m01-p2pstefanov.html, посетен 8 март 2014 
  13. Румена Томалевска, „Георги Томалевски – българинът, творецът, борецът“, в-к „Македония“, г. XXXVIII, бр. 32, 10 септември 1997 г.
  14. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония