Македонско студентско дружество „Вардар“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Македонско студентско дружество „Вардар“
Macedonian Student Asociation Seal.jpg
Информация
Акроними МСД
Тип студентска организация
Основана 1920 г., София, България
Закрита 1934 г., София, България
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български

Македонското студентско дружество „Вардар“ е организация на студентите в Софийския университет, бежанци от областта Македония, основана в 1920 година. Организацията е наследник на Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ и е в близки отношения с Вътрешната македонска революционна организация до забраната и на двете след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1920 година, основаната през лятото на 1919 година Македонска студентска корпорация „Гоце Делчев“, подобно на останалите македонски организации в България е обхваната от вътрешни раздори. Проведените няколко събрания за възстановяване на единството не дават резултат и през 1920 година тридесетина души от организацията се отцепват и на нейно място създават Македонското студентско дружество „Вардар“. В първото настоятелство влизат велешаните Любомир Весов и Илия Кушев, дойранчанининът Илия Бугарчев, щипяните Зора Здравева и Иван Михайлов (председател), прилепчаните Йордан Чкатров и Петър Колищърков, крушовчанинът Кръстьо Велянов и Стоян Керемидчиев от Серско.[2]

В устава си „Вардар“ си поставя за цел да работи за всестранно издигане на студентите от Македония в културно-просветно и обществено-политическо отношение, да възпитава членовете си в единство и солидарност, да развива културно-политическа дейност и да се бори за постигането на Автономна Македония (член 2). За постигането на целта дружеството редовно ще организира беседи с културно-просветен характер, ще създаде своя библиотека, ще издава брошури (членове 3 и 4). Член на „Вардар“ може да е всеки студент в Софийския университет от Македония.[2]

През март 1920 година „Вардар“ издава позив към бежанските организации, в който се обяснява, че дружеството е създадено като реакция срещу чуждите сили, които се опитват да хвърлят македонските бежанци в самоунищожителна борба, и се стреми да обедини македонските студенти, да ги подготви всестранно и да ги възпита у тях чувство на национален дълг, родолюбие и готовност за саможертва в името на освободителния идеал. Позивът се обръща към всички, на които е присърце каузата на македонските българи, да подкрепят дружеството.[2]

Дружеството развива активна културно-политическа и издателска дейност и бързо се налага като водещ център на българската младеж от Македония.[3] Публикува много книги и брошури.[4] Издава и годишника „Вардар“.[5][6] Заема се със създаването на богата библиотека; отправя апел към всички българи, участвали в националнооосвободителните борби в Македония, да напишат спомените си, да събират документи, снимки, всякакви материали и да ги предават в библиотеката на дружеството, където се формира архив.[3]

Дружество „Вардар“ се стреми, както е отбелявано в отчетния доклад за времето от 1920 до 1924 година, към подготовка на високо образовани младежи, познаващи най-подробно историята на българския народ като цяло и в частност историята на македонския въпрос след Берлинския конгрес, които да могат да обясняват и защитават каузата на македонските българи.[3] Борбата във Вардарска и Егейска Македония е национална и общонародна задача и поради това тя не може да бъде класова, съсловна или партийна, затова в дружеството се приемат младежи с различни идейни убеждения.[7]

Организацията поддържа контакти с Българския национален студентски съюз, с Македонския младежки съюз (ММС) и с Македонския студентски съюз в чужбина (МССЧ). Установява редовни връзки с националните студентски съюзи на Австрия, Унгария, Чехословакия, Германия и други. Редовно следи и изнася пред българската и световната общественост престъпленията на властите в Македония (например през 1923 и 1924 година отправя обширни изложения до Обществото на народите (ОН) и световната академична младеж по повод на масови избивания на българи във Вардарска и Егейска Македония, през 1925 пише до ОН и Лигата за правата на човека и гражданина в Париж за гръцкото нахлуване и зверства в Петричко и много други). Общо за периода 1922 – 1927 година отправя над 60 протестни изложения, апели и меморандуми до различни правителства, международни институции и организации.[8]

През април 1925 година членки на Дружество „Вардар“ основават Задругата на македонските девойки, която действа напълно подкрепяйки дружеството и Студентския съюз в чужбина. Свързва се с редица женски организации (Международната организация на жените в Женева, Лигата на жените за мир в Париж и други), където разяснява македонския въпрос и положението и борбите на македонските българки.[9]

Председатели на дружеството са Иван Михайлов (Щип), Йордан Чкатров (Припеп), Васил Шалдев (Гумендже), Кирил Дрангов (Скопие), Асен Аврамов (Скрижово), Любен Димитров (Битоля), Петър Ацев (Скопие) и Живко Гелев (Скопие).[10]

Организацията е забранена след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година.[11]

Неин наследник е създадената в 1935 година Македонска студентска корпорация „Шар“, съществувала до закриването ѝ след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.[10][12][13]

Vardar manifesto1.JPG Vardar manifesto2.JPG
Манифест към македонската емиграция на Македонското студентско дружество „Вардар“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гиза, Антони. „Балканските държави и Македония“, Македонски научен институт ­ София, 2001.
  2. а б в Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 160.
  3. а б в Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 161.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 158.
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 161.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 45.
  7. Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 161–162.
  8. Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 163, 164, 170.
  9. Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 171.
  10. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 27.
  11. МАКЕДОНСКО СТУДЕНТСКО ДРУЖЕСТВО „ВАРДАР“, 29 ноември 2003 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. от сайта www.znam.bg
  12. История на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Проф. Марин Дринов“, 1988. с. 181.
  13. Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 190.
     Портал „Македония“         Портал „Македония