Македонски женски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Македонски женски съюз
Членска карта на Македонския женски съюз
Членска карта на Македонския женски съюз
Информация
Акроними МЖС
Тип обществена организация
Основана 1926 г., София, България
Закрита 1934 г., София, България
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български
Ръководител Олга Радева
Македонски женски съюз в Общомедия

Македонският женски съюз е сборна организация на дружества на жените имигрантки от областта Македония, установили се в България, съществувала от 1926 до 1934 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основателките на Македонския женски съюз: Люба Иванова, дългогодишна секретарта на Прилепското културно-просветно дружество, Славка Костова, Люба Грашева, Мария Иванова, Цветана Лазарова, Вангелия Александрова, Елена Д. Ачкова (председателка), Стефана Христова, дългогодишна учителка
Албум на българските македонски шевици, издание на Македонския женски съюз
Документ на Македонския женски съюз от 19 ноември 1929 г.

Още със създаването си в 1926 година Македонският женски съюз се присъединява към българската секция на Международната женска лига за мир и свобода[1] с председателка Екатерина Каравелова.[2] Сред основателките на Македонския женски съюз са Люба Томова, Славка Костова, Люба Грашева, Мария Иванова, Цветана Лазарова, Вангелия Александрова, Елена Д. Ачкова (председателка), Стефана Христова,[3] Райна Дрангова.[4] На учредителния конгрес на организацията Райна Дрангова е избрана за подпредседателка заедно с Р. Матова.[5]

Организацията е в близки отношения с Вътрешната македонска революционна организация до забраната на организациите след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година. Ръководен орган е конгресът, който се свиква всяка година, а съюзът се управлява от Управително тяло с делегиран представител на Македонския национален комитет. На I конгрес в 1927 година е приет Устав на организацията, в който целта на организацията е определена като запазване на българското народно чувство и поддържане на македонските традиции и обичаи. Подраздел на организацията е Съюзът на македонските девойки.[6]

Съюзът създава свои клонове и дружества в България и зад граница. В 1928 година има 45 дружества и 4500 членки, а през 1933 – 51 дружества и около 6000 членки.[7] Сред дейността на съюза са откриването на трапезарии за бедни деца, устройване на изложби в България и Западна Европа, книгоиздаване, фолклорни мероприятия, детска просвета и други културно-просветни активности.[8] В 1933 година съюзът изпраща делегати на Великия македонски събор в Горна Джумая.

Печат на Пловдивското македонско женско дружество „Мара Бунева“.

Съюзът е възглавен първоначално от Олга Радева, съпруга на Александър Радев. Активистки на Македонския женски съюз са Константина Александрова, сестра на Тодор Александров, Райна Дрангова, Зора Лазарова, Вела Панова, Вела Карайовова, Елена Томалевска, Евгения Александрова, Славка Джерова, Злата Сарафова, Донка Захариева, Елена Настева, Елена Димчева, Тана Цветкова. Константина Александрова и Вела Карайовова са сред подписалите „Позива към македонската емиграция в България“ по време на Великия македонски събор.[9]

Македонският женски съюз издава некролози и организира панихиди в чест на починали видни жени от революционното дело като Донка Ушлинова и Мара Бунева.[10] Съюзът е разтурен в 1934 година от деветнадесетомайското правителство, но някои дружества продължават да функционират до 1951 година.

В 1940 година председателката на МЖС доктор Злата Сарафова подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гребенаров, Александър. „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947)“, С., 2006, стр. 420 и 50 – илюстрации.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms Central, Eastern, and South Eastern Europe, 19th and 20th Centuries. Budapest and New York, Central European University Press, 2006. с. 233.ISBN 978-963-7326-39-4
  2. Антонова, Мария. Екатерина Каравелова и женското движение в България, Литературен Свят.
  3. Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 445.
  4. Митев, Денчо, Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил 1919 – 2010 г., Кюстендил, 2011, стр. 11.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 176.
  6. Женските движения. // Жените и ВМРО. Посетен на 5 февруари 2017.
  7. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 537 – 538.
  8. Кратка справка за Македонския женски съюз от сайта www.znam.bg, посетен на 10.05.10 г.
  9. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие – ВМРО в Пиринска Македония 1919 – 1934, Унив. Изд. Неофит Рилски, Благоевград, 2001 г.
  10. Петров, Людмил, Подвиг и саможертва.
  11. Вижте: s:Декларация на УС на СМКПББ, МНИ, ИО, СМОО и МЖС от 1940 година
     Портал „Македония“         Портал „Македония