Мара Бунева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мара Бунева
българска революционерка
Родена
1902 г.
Починала
14 януари 1928 г. (26 г.)
Мара Бунева в Общомедия

Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година[1].

Биография и революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Некролог от МПО „Любен Димитров“, Торонто
Мара Бунева на любимия си кон в Ямбол

Мара Бунева е родена през 1901 година в северозападния македонски град Тетово[2], тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Съществува версия, че е родена през 1902 година[3]. Родена е в семейството на Никола (Нико) С. Бунев и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич[4]. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война[5], а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов[6]) и Елена Буневи[7]. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Захарий (Зако) Манойлов – който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време[3]. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. [8] Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени[9].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия[3], а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града[10].

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“[11][12]

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада[13].

Отзвук от атентата[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Пловдивското македонско женско дружество „Мара Бунева“.
Честване на Мара Бунева в Скопския народен театър, 1942

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“[14]

Паметната плоча на Мара Бунева[редактиране | редактиране на кода]

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата „Свети Димитър“. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието[15] През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание [16]. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени[17]. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.[18]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Видео[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Мара Бунева
  1. ↑ Болеслав Тахауеръ, аташе по печата на Унгарската легация въ София. Вестник „Македония“. 1934; Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923 – 2008). ИК Гутенберг, София, 2009. стр. 190; Иван Михайлов. Спомени, том 3, Освободителната борба 1924 – 1934 г., 1967; Вестник „Волонте“, 10 април 1930, Париж.;„Панихида и бугарски песни за контроверзната атентаторка од дружината на Ванчо Михајлов.“ Вест, 14 јануари 2002; Д. Гоцев, С. Германов, И. Илчев, Т. Митев. „Македония – История и политическа съдба“, Том 2, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998. стр 190-191; Цанко Серафимов. „Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи.“ Издателска къща „Орбител“, София, 2004.; Антони Гиза. Балканските държави и македонския въпрос. Македонски научен институт, София 2001. (стр. 100); „Крвави атентат Велимира Прелића“, Вестник „Политика“, 14 януари 1928 (стр. 3)
  2. ↑ Бунев, Борис. Кратки бележки из живота на Мара Бунева, 7 август 1936 година, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.45
  3. ↑ а б в Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
  4. ↑ Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић – живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5.
  5. ↑ Утрински весник, 11.03.2007, Ликот на мојата тетка е неправедно оцрнет, интервју со Анче Герасимовска, внука на Бунева од нејзината сестра Ленка.
  6. ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр.321.
  7. ↑ Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009
  8. ↑ Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
  9. ↑ Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31-32
  10. ↑ Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.29-35
  11. ↑ Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
  12. ↑ Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.37
  13. ↑ Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.30
  14. ↑ Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121.
  15. ↑ Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева., http://djambazki.org
  16. ↑ „Вест“: Българите се оплакват в македонското МВнР
  17. ↑ ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева
  18. ↑ Паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, 14.01.2013, Медиапул
      Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мара_Бунева&oldid=8123349“.