Скопски студентски процес
| Скопски студентски процес | |
| — съдебен процес — | |
 Осъдените студенти: (седнали) Димитър Гюзелов, Димитър Нацев, Борис Андреев, Борис Светиев; (прави): Щерьо Боздов, Харалампи Фукаров, Димитър Чкатров, Иван Шопов и Тодор Гичев | |
| Място | Скопие, Кралство на сърби, хървати и словенци |
|---|---|
| Дата | 5 декември 1927 г. |
| Скопски студентски процес в Общомедия | |
Скопският студентски процес се провежда на 5 декември 1927 година от властите в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу български революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация.
Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти: Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманов от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил (Мано) Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нацев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.[1]
Подсъдимите са защитавани от сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич, от местните българи Стефан Янакиев и Димитър Илиев и хърватския адвокат Анте Павелич. Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди: [2]
- Димитър Гюзелов – общо на 30 години затвор, но тъй като според сръбското законодателство максималната присъда, която може да получи един подсъдим, е 20 години, той е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с тежки окови.
- Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години;
- Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години затвор. Всички са на строг тъмничен режим с тежки окови.
- Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Мано Чучков, Кирил Кузманов, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени.
Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения[3].
За време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити, гласящи „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!“[4]. Тайната културно-просветна организация на македонските българки взема активно участие по време на Скопския студентски процес, организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н.[5] В резултат на процеса Мара Бунева убива Велимир Прелич, главния прокурор по делото.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Йосиф Разсуканов „В Македония под робство: Студентският процес в Скопие“
- „80 години от Скопския студентски процес срещу ММТРО“, 5 декември 2007 г.
- Допълнителна информация за Скопския студентски процес.
- Гюзелев, Димитър. Жертвите на Скопския студентски процес, Скопие 1942
- „Протокол и устав на Щипския общограждански национален клуб „Благой Монев“, Щип, 1942 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 31.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 40.
- ↑ в. „Македония“, 8.03.1928 г., в: Обезродяването на Македония 1919 – 1929, в. Атака, 12.10.2011 г.[неработеща препратка]
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.221
- ↑ Жените и ВМРО. Тайна културно-просветна организация на македонските българки.
