Емануил Чучков

Емануил Чучков Емануил Чучков
	югославски политик
Роден	14 ноември 1901 г. Ново село, Османска империя
Починал	1 септември 1967 г. (65 г.) Скопие, Социалистическа федеративна република Югославия
Учил във	Философски факултет на Белградския университет
Политика
Партия	Югославска комунистическа партия
	Емануил Чучков в Общомедия

Емануил (Мане) Христов Чучков (на македонска литературна норма: Емануил Чучков) е български революционер от ММТРО, югославски политик и доктор на географските науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чучков е роден на 14 (27) ноември 1901 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя.^[1] Племенник е на революционера Ефрем Чучков. Завършва основното си образование в Щип, а гимназия в Скопие. Дипломира се през 1925 година във Философския факултет на Белградския униврестите. Завършва география в Скопския университет. Назначен е за учител в Охрид, а след това е преместен в Свилайнац, Сърбия.^[2] Членува в младежките структури на ВМРО - ММТРО, като е съден и оправдан на Скопския студентски процес от 1928 година^[3].

По време на Българското управление във Вардарска Македония (1941 - 1944) е назначен за директор на гимназията в Прилеп, а след това на гимназиите в Скопие и Щип^[4].

През април 1944 година става член на разширения състав на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. През май 1944 година заедно с Методи Андонов-Ченто и Кирил Петрушев се срещат с Йосип Броз Тито във Вис. На първото заседание на АСНОМ от август 1944 година е избран за подпредседател на президиума^[5]. Като представител от Македония на 30 август 1944 е изпратен в Националния комитет за освобождаване на Югославия към АВНОЮ като съюзен министър на земеделието в Народния комитет за освобождение на Югославия (НКОЮ). Чучков е съюзен министър за Македония в периода 3 март-16 април 1945^[6], а действията му са окачествени от ръководните фигури във Федерацията като национално сепаратистки и антиюгославски. Понижен е и е назначен за директор на Народната библиотека в Скопие. От 1947 година ръководи етнографската група „Македонски фолклор“, а от 1949 година ръководи държавния ансамбъл за песни и игри „Танец“. Умира през 1967 година като професор в Икономическия факултет на Скопския университет.