Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония
| Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1944 г. |
| Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония в Общомедия | |
Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония или АСНОМ е свикано на 2 август (дата, съвпадаща с датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание) 1944 година в манастира Прохор Пчински, в българската окупационна зона в Югославия. Подготовката за това се извършва в периода ноември 1943 – август 1944 година от Инициативния комитет за свикване на АСНОМ[1]. АСНОМ се самообявява за:"врховно, законодавно, претставничко и извршно тело и највисок орган на државната власт на Демократска Македонија", без да има широката подкрепа и даден мандат от населението.
АСНОМ се свиква по инициатива на ЮКП.[2]
Първо заседание на АСНОМ[редактиране | редактиране на кода]
Свиканото събрание взема решение за провъзгласяването на македонска държава и приемане като официален в нея на македонския език, като на македонските граждани са гарантирани равни права независимо от тяхната етническа принадлежност. Президиума на АСНОМ изпълнява функцията на управителен орган. Председател на АСНОМ е Методи Андонов-Ченто. Целта на Ченто е да създаде повторно обединена напълно независима Македония или република в състава на Нова Комунистическа Югославия. Идейни противници на Методи Андонов са Светозар Вукманович-Темпо, пратеник на Тито и Лазар Колишевски, водач на новообразуваната югославска Македонска комунистическа партия. Един от участниците в АСНОМ е и Киро Глигоров, първият президент на независима Република Македония.
В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция, АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Събранието излиза с манифест, с който описва положението на Вардарска Македония в рамките на Кралство Югославия като колониално, преди да обяви „братството и съюза“ с останалите народи на Нова Югославия. На заседанието присъства Светозар Вукманович – Темпо, представителя на Главния щаб на Сърбия Живоин Николич – Бърка, и американската и английската военна мисия в Югославия.[3] Според различни изследователи заседанието е силно манипулирано от проюгославските представители, а отсъствието на повече от 50% от избраните делегати го прави нелегитимно.[4] Като делегати на това заседание се избрани 116 души, но на заседанията участват едва 60 от тях. Освен това събранието заседава на сърбизираната през 19 – 20 век територия на Мала Шумадия, останала след войната на територията на Народна република Сърбия.
Резултат от заседанието е публикуването на Манифеста на АСНОМ, който вкарва новосформираната Народна република Македония в Югославия.[5]
Второ заседание на АСНОМ[редактиране | редактиране на кода]
След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември, между 28 и 30 декември 1944 година в Скопие се провежда Второто заседание на АСНОМ, известно още като Първо извънредно заседание. Освен другите делегати присъстват и председателя на Националния комитет за освобождение на Югославия Едвард Кардел, Димитър Влахов, Светозар Вукманович – Темпо, председател на ОФ – Добри Терпешев и представителят на съветската мисия майор Инков и англо-американската военна мисия. На заседанието се взема решение за създаване на извънреден съд за съдене на „сътрудниците на окупатора, които са обругали македонското национално име и македонската чест“.[6] Отделно от това се взема решение за основаване на Стопанска банка на Македония.
Трето заседание на АСНОМ[редактиране | редактиране на кода]
Третото заседание на АСНОМ, още Второ извънредно събрание, се провежда между 14 и 16 април 1945 година. На събранието се решава да бъдат отнети изпълнителните функции на Президиума на АСНОМ и са предадени на Събранието на Социалистическа република Македония, което е избрано на 16 април с председател Лазар Колишевски. В структурата на Събранието са избрани няколко комитета и се решава АСНОМ да продължи да работи като Народно събрание на Македония.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 6О ГОДИНИ АСНОМ, архив на оригинала от 9 март 2010, https://web.archive.org/web/20100309132818/http://www.makemigration.com/ASNOM/prvo.htm, посетен на 23 декември 2010
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 551 – 552.
- ↑ Палешутски, Костадин. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919 – 1945, Изд. на БАН, София, 1985, стр. 318
- ↑ Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 212.
- ↑ Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941 – 1945), том 2: 1944 – 1945, с. 427
