Социалистическа република Сърбия
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Социалистическа република Сърбия | |
| — част от СФР Югославия — | |
| 1944 – 1992 | |
| Химн: Хей, славяни | |
 Сърбия в рамките на Югославия | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Социалистическа република Сърбия |
| Местно име | Socijalistička Republika Srbija |
| Официален език | |
| Неофициален език | унгарски, словашки, румънски и русински |
| Континент | |
| Столица | |
| Валута | |
| Управление | |
| Форма | унитарна комунистическа страна |
| Президент | |
| 1944 – 1953 | Синиша Станкович |
| 1989 – 1990 | Слободан Милошевич |
| Министър-председател | |
| 1945 – 1948 | Благое Нешкович |
| 1989 – 1990 | Станко Радмилович |
| Законодателна власт | Народна скупщина на Сърбия |
| История | |
| Епоха | Студена война |
| АВНОЮ | 9 – 12 ноември 1944 г. |
| Край на ВСВ | 8 май 1945 г. |
| Конституция | 28 септември 1990 г. |
| СРЮ | 27 април 1992 г. |
| Площ | |
| Общо (1992) | 88 361 km2 |
| Население | |
| Религия | атеизъм |
| Общо (1992) | 9 506 174 души |
| Гъстота | 107,5 д./km2 |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от | Сърбия Косово |
| Социалистическа република Сърбия в Общомедия | |
,_Flag_of_Serbia_(1947–1992).svg)
.svg)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Социалистическа република Сърбия (на сърбохърватски: Socijalistička Republika Srbija, Социјалистичка Република Србија), съкратено СРС и СР Сърбия, е историческа социалистическа държава, която е съставна част от бившата Социалистическа федеративна република Югославия, предшественик на днешна независима Сърбия.
Тя е най-голямата република в Югославската федерация и има най-голямото население. В страната също е съсредоточен най-големият икономически и политически потенциал на Югославия, а нейният главен град Белград служи като федерална столица на цялата федерация.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]В състава на Социалистическа република Сърбия влизат 2 автономни провинци (области):
Остатъкът от територията на СРС е наречен Централна Сърбия.
Демография
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване от 1971
[редактиране | редактиране на кода]През 1971 г. населението на СРС наброява 8 446 591 души:
- сърби = 6 142 071 (72,71%)
- албанци = 984 761 (11,66%)
- унгарци = 430 314 (5,10%)
- хървати = 184 913 (2,19%)
- мюсюлмани = 154 330 (1,83%)
- югославяни = 123 824 (1,47%)
- словаци = 76 733
- румънци = 57 419
- българи = 53 800
- цигани = 49 894
- македонци = 42 675
- панонски русини = 20 608
- турци = 18 220
- словенци = 15 957
- власи = 14 724
Преброяване от 1981
[редактиране | редактиране на кода]През 1981 г. населението на републиката е 9 313 677 души:
- сърби = 6 331 527 (67,96%)
- албанци = 1 303 032 (13,99%)
- югославяни = 441 941 (4,75%)
- унгарци = 390 468 (4,19%)
- мюсюлмани = 215 166 (2,31%)
- хървати = 149 368 (1,60%)
- цигани = 110 956 (1,19%)
- македонци = 48 986
- словенци = 12 006
|
