Добри Терпешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добри Терпешев
Мандат
20 януари 1950 – 11 декември 1950 г.
Назначен от 1 Народно събрание
Министър-председател
 - 1950 Васил Коларов
 - 1950–1956 Вълко Червенков
Предшественик Здравко Митовски
Наследник Мишо Мишев
Роден
Починал
Полит. партия БРСДП (1903-1938)
Занятие офицерполитик
Портал  Портална икона   Политика

Добри Колев Терпешев е деец на БРП(к). Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на т. нар. Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Български офицер, генерал-лейтенант. Държавен деец на Народна република България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Терпешев е роден на 15 май 1884 г. в с. Изворово. Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1903 г. Мобилизиран е по време на Балканската война. За антивоенна дейност е осъден на смърт през 1912, впоследствие е амнистиран.

През 1924–1925 г. е политически ръководител на Хасковската комунистическа чета „Христо Ботев“, в която се сражава и „последният войвода“ Митьо Ганев. По време на априлските събития в България от 1925 г. е осъден на смърт. Лежи в затвора до 1937 г. През 1938 г. става член на ЦК на БРП(к).

През 1941 г. е арестуван и хвърлен в затвора, откъдето избягва през 1943 г. Член на Политбюро на ЦК на БРП(к). Командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Главен организатор на Съпротивителното движение по време на Втората световна война.

След свалянето на правителството на Иван Багрянов води преговори с кабинета на Константин Муравиев за мирно предаване на властта в ръцете на Отечествения фронт. Добри Терпешев е сред главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 г.

Участва в изпълнителната власт. Министър без портфейл (1944–1947), председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945–1950), заместник-председател на Министерския съвет (1949–1950). Народен представител в XXVI обикновено народно събрание (1945–1946), VI велико народно събрание (1946–1949), I и II народно събрание (1949–1957).

Председател на Международния съюз на участниците в съпротивата (Federation internationale de resistants) (1948–1950).

През 1950 година, след Процеса срещу Трайчо Костов е отстранен от Политбюро, обвинен, че не е информирал своевременно партийното ръководство за „антисъветската“ дейност на Трайчо Костов.[1] През 1956 г. е изключен от БКП за „антипартийна дейност“ във връзка с култа към личността. На Априлския пленум Терпешев разобличава незначителното участие на Живков в партизанското движение, като заявява: „Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България“.

През 1961 г. му е отнета пенсията, през 1964 г. е изселен от София в гр. Плевен. Умира през 1967 г. на 83 години.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 282.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]