Здравко Митовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Здравко Митовски
Министър на социалната политика
Мандат 22 ноември 1946 – 11 декември 1947 г.
Министър-председател
1946 – 1950 Георги Димитров
Предшественик Георги Попов
Министър на труда и социалните грижи
Мандат 11 декември 1947 – 20 януари 1950 г.
Министър-председател
1946 – 1950 Георги Димитров
Наследник Добри Терпешев
Лични данни
Роден
Починал
21 юни 1992 г. (на 84 г.)
Националност българин
Полит. партия БКП
Университет Софийският университет
Професия адвокатполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Здравко Стефанов Митовски е български адвокат и политик от партията Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Здравко Митовски е роден на 19 март 1908 г. в град Севлиево, област Габрово, България През 1928 г. става член на ССМ, а от 1929 – и член на БРСДМ. През 1931 г. завършва право в Софийския университет.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. работи като адвокат в София. От 1939 г. е главен секретар на БРСДП и член на ръководството на партията. След 1942 г. участва активно в изграждането на мрежата на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е политически и главен секретар на БРСДП. След сливането на БРСДП с БКП през 1948 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[1].

В периода 1946 – 1950 г. е назначен за министър на социалната политика. От 1950 до 1953 г. последователно е заместник-министър на финансите и заместник-министър на народното здраве и социалните грижи[2]. В периода 1953 – 1961 г. е председател на Държавния застрахователен институт (ДЗИ). През 1963 г. става секретар на Националния съвет на ОФ. През 1966 г. става член на Централната контролно-ревизионна комисия, а от 1977 до 1987 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ. Издава спомени, озаглавени „Поколение на две епохи. Спомени“, Изд. на ОФ, 1982[3].

Носител е на два ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“.[4].

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 207
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 243, ISBN 954-528-790-X
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 284. Посетен на 2 септември 2015.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 207