Здравко Митовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Здравко Митовски
Министър на социалната политика
Мандат 22 ноември 1946 – 11 декември 1947 г.
Министър-председател
1946 – 1950 Георги Димитров
Предшественик Георги Попов
Министър на труда и социалните грижи
Мандат 11 декември 1947 – 20 януари 1950 г.
Министър-председател
1946 – 1950 Георги Димитров
Наследник Добри Терпешев
Лични данни
Роден
Починал
21 юни 1992 г. (на 84 г.)
София, България
Националност българин
Полит. партия БКП
Университет Софийският университет
Професия адвокатполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Здравко Стефанов Митовски е български адвокат и политик от партията Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Здравко Митовски е роден на 19 март 1908 г. в град Севлиево, област Габрово, България През 1928 г. става член на ССМ, а от 1929 – и член на БРСДМ. През 1931 г. завършва право в Софийския университет.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. работи като адвокат в София. От 1939 г. е главен секретар на БРСДП и член на ръководството на партията. След 1942 г. участва активно в изграждането на мрежата на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е политически и главен секретар на БРСДП. След сливането на БРСДП с БКП през 1948 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[1].

В периода 1946 – 1950 г. е назначен за министър на социалната политика. От 1950 до 1953 г. последователно е заместник-министър на финансите и заместник-министър на народното здраве и социалните грижи[2]. В периода 1953 – 1961 г. е председател на Държавния застрахователен институт (ДЗИ). През 1963 г. става секретар на Националния съвет на ОФ. През 1966 г. става член на Централната контролно-ревизионна комисия, а от 1977 до 1987 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ. Издава спомени, озаглавени „Поколение на две епохи. Спомени“, Изд. на ОФ, 1982[3].

Носител е на два ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“.[4].

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 207
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 243, ISBN 954-528-790-X
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 284. Посетен на 2 септември 2015.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 207