Димо Дичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димо Дичев
Мандат
9 февруари 1949 – 1 февруари 1957
Министър-председател
  1947 – 1949 Георги Димитров
  1949 – 1950 Васил Коларов
  1950 – 1956 Вълко Червенков
Предшественик Георги Чанков
Наследник Нинко Стефанов
Роден
Починал
13 юли 1982 г. (на 80 г.)
Полит. партия БКП (1944 – 1982)
Занятие политик
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   [1]
Портал  Портална икона   Политика

Димо Дичев Новаков е български политик от БКП и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Той е първият началник на отдел „Държавна сигурност“ веднага след Деветосептемврийския преврат 1944 г. и го оглавява до 1947 г. в периода на най-масовите репресии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Димо Дичев е роден на 10 януари 1902 г. в с. Обручище (тогава Обруклий), Старозагорско. Завършва прогимназия в родното си село и мъжката гимназия в Симеоновград. Още 17 годишен участва в създаването на организация на БКП в селото заедно с 35 души, сред които и баща му. В края на 1919 г. е избран за секретар на младежката комунистическа организация. От същата година е член на БКП и делегат на партийния конгрес и на конгреса на БКМС.[2]

През 1922 г. сключва брак с Жечка Желева, също член на БКМС и веднага заминава на курс в Централната партийна школа в София, където преподаватели са били Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров, Георги Бакалов, Тодор Павлов и Антон Иванов. От 1924 година е секретар на Районния комитет на БКП в Стара Загора.

След Септемврийското въстание (1923) поддържа връзки с Хасковската нелегална чета „Христо Ботев“. През 1924 г. е осъден на смърт по ЗЗД. Присъдата му е заменена с доживотен затвор през 1927 г. Наказанието изтърпява в Хасковския, Пловдивския, Старозагорския, Шуменския и Плевенския затвор. През март 1935 г. поради тежко заболяване е помилван и освободен от затвора. По поръчение на Станке Димитров и Трайчо Костов става пълномощник на ЦК на БКП за Южна България със задача да прилага новия курс на Коминтерна.[2]

През 1936 г. е изпратен в СССР, където учи в Международната ленинска партийна школа заедно със Съби Димитров, Владо Тричков, Ранчо Кеменчеджиев, Любчо Баръмов, Апостол Колчев, Нинко Стефанов и др. От 1937 до 1939 г. участва в Испанската гражданска война.[2]

Участие в комунистическото съпротивително движение[редактиране | редактиране на кода]

След нападението на Германия над СССР Операция „Барбароса“ и началото на Германо-съветската война ЦК на БРП (к) обявва курс на въоръжена борба. Към ОК на БРП (к) е създадена военна комисия с ръководител Димо Дичев и членове Ангел Цанев и Руси Христозов. През юли 1941 Дичев е привлечен за член на Централната военна комисия към ЦК на БРП (к) под ръководството на Антон Югов. През 1941 г. е интерниран в Кръсто поле и Гонда вода. На следващата година бяга и става пълномощник на Централния комитет на БРП (к) за Враца и областта. Партизанин от Партизански отряд „Гаврил Генов“. Политкомисар на Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона (1943 – 1944). Изпратен е в Сърбия да търси оръжие и боеприпаси, като с този цел установява контакти с ЮНОА. На 2 септември 1944 района на Добро поле Димо Дичев, Щерю Атанасов, Иван Винаров, Денчо Знеполски, Димитър Гилин, Боян Михнев, Петко Кацаров, Евтим Рангелов, Илия Денев и др. решеват да сформират Първа българска партизанска дивизия с три бригади и с командир Славчо Трънски, но той е ранен и затова Димо Дичев става временен командир на т. нар.Софийска народоосвободителна дивизия.[3][2]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. застава начело на формирания към Дирекция на народната милиция отдел „Държавна сигурност“ (ДС).[4] По негово време се поставят основите на разузнаването и контраразузнаването на новия комунистически режим. Една от основните задачи на ДС, ръководена от Дичев е борбата със свалените от власт „фашистки елементи“. Чистката започва незабавно – образувани са специални групи за издирване, залавяне и избиване на „врагове на народа“. Убийствата са узаконени впоследствие с противоконституционната Наредба-закон за Народния съд от 6 октомври 1944 г.

От 1945 до 1982 година е член на ЦК на БРП (к) и на БКП. През 1947 – 1949 г. е завеждащ отдел „Кадри“, а от 1949 до 1957 г. е председател на Комитета за държавен контрол. В периода 1957 – 1967 г. завежда отдел „Външна политика и международни връзки“ към БКП. Два пъти е председател на ЦК на БПФК (Съюз на борците против фашизма и капитализма) от 1959 до 1962 и от 1967 до 1982 г.[5]

Член на Президиума на НС на Отечествения фронт, член на бюрото на Общонародния комитет за българо-съветска дружба.

Почетен гражданин на Мездра (1971) [6], Стара Загора (1972) [7] и Враца (1977). [8] Герой на социалистическия труд (1964), Герой на Народна република България (1972)[9] и четири ордена „Георги Димитров“ (1959, 1962, 1964, 1972).[10]

Пише спомени, озаглавени „Живот за революцията. Спомени“, София, 1986. [11]

Умира на 13 юли 1982 г. в град София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 184
  2. а б в г Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 141-147.
  3. Димо Дичев - Началник на отдел ДС при ДНМ (09.09.1944 - 1947), desehistory.com (История на Държавна сигурност), 14.5.2012
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 289, ISBN 954-528-790-X
  5. Добри Желев, Живот бурен, пълен с много рискове и напрежение, живя героят на НРБ Димо Дичев, в. Дума (duma.bg), 06.01.2007
  6. http://mezdra.bg/?page_id=879
  7. http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora
  8. http://www.vratza.bg/?category=33&sub=12
  9. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 163.
  10. 35 години от смъртта на Димо Дичев
  11. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 146

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 141-147.