Съби Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Съби Денев
деец на БКП
Роден: 15 януари 1900 г.
Починал: 8 ноември 1941 г. (41 г.)
Народен представител в:
XXIII ОНС   

Съби Димитров Денев е политически деец на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съби Димитров е роден на 15 януари 1900 г. в гр. Сливен. Член е на Българската комунистическа партия от 1921 г. Като текстилен работник участва в стачните борби на сливенските работници (1928–1929).

От 1931 г. до 1934 г. е народен представител в 23-то ОНС от легалната Работническа партия. Председател е на парламентарната ѝ група. Секретар на Окръжния комитет на БКП в родния си град. Избран е за член на ЦК на РП (1932) и секретар (1933).

След Деветнайсетомайския преврат (19 май 1934 г.) преминава в нелегалност. Заминава като представител на БКП на VII конгрес на Коминтерна в Москва (1935). Остава в СССР и постъпва в Международната ленинска школа.

По време на Испанската гражданска война (1936-1939) като представител на БКП към ЦК на Испанската комунистическа партия отговаря за българските интербригадисти. В началото на Втората световна война отново заминава за СССР.

На 11 август 1941 г. заедно с група български политемигранти-комунисти, начело с Цвятко Радойнов, се завръща с подводница нелегално в България като инструктор за партизанското движение и за изграждане на разузнавателна организация.[1]

На 8 ноември 1941 г. при полицейска блокада е обграден в родния си дом в Сливен, където се е укривал и се самоубива.[2]

Смъртта му оставя двама невръстни синове-сираци – Димитър (р. 19.08.1933) и Владимир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратък икторически справочник.България, С., 1983, с. 211
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 305.