Цвятко Радойнов

Цвятко Радойнов
	Цвятко Радойнов
деец на БРП (к)
Роден	10 февруари 1895 г. Крън, България
Починал	26 юни 1942 г. (47 г.) София, България
Учил във	Военна академия „Фрунзе“
Награди	Червено знаме; Червена звезда
Семейство
Баща	Кольо Радойнов
Майка	Елена
Съпруга	(Божана) Бойка Чешмеджиева - Радойнова
Деца	Спартак Радойнов (1920-1938),; Септемврина Радойнова-Остоич (1925-2004)
	Цвятко Радойнов в Общомедия

Цвятко Колев Радойнов е политически и военен деец на БРП (к). Полковник в Червената армия. Участник и ръководител на комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, става ръководител на Централната военна комисия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цвятко Радойнов е роден на 10 февруари 1895 г. в с. Крън в бедно селско семейство. Още като ученик става член на БРСДП (т.с.) Завършва Казанлъшката педагогическа гимназия (1914).

Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Бургаско. След разгрома на въстанието организаторите – Цвятко Радойнов, Тодор Грудов и др. са осъдени на смърт, но заедно с още тринадесет от съучастниците си успява да емигрира през Турция в Съветския съюз.

След няколко месечно пребиваване в Москва, през март 1924 г. групата български емигранти са изпратени край Полтава, където получават за обработка изоставено помешчическо имение близо до с. Параскеевка и основават комуната „Димитър Благоев“. Там пристига съпругата му Божана (Бойка) със сина им Спартак. Радойнов избран за член на контролната комисия при градския комитет на комунистическата партия в Полтава. Комуната е преустроена в колхоз, където се ражда дъщерята на Радойнови - Септемврина. Получава съветско гражданство под името Андрей Константинович Родионов или Радионов. През септември 1926 г. пристига със семейството си в Москва и започва обучението си във Военната академия „М. В. Фрунзе“ (на руски: Военная академия имени М. В. Фрунзе), където учи от 1926 до 1929 г., а по-късно става преподавател в нея. Достига до звание полковник в Червената армия. Назначен за началник на Инженерно-командния факултет, а след това е началник щаб на едно от поделенията на Киевския гарнизон, където работи от 1929 до 1930 г. После е командирован в Новочеркаск като преподавател по обща тактика в курс за квалификация и усъвършенстване на командния състав на РККА.

През гражданската война в Испания през 1936-1939 г. е военен съветник на Републиканската армия, изпратен от СССР. Като доброволец в интернационалните бригади участва в боевете при Гуадалахара и при отбраната на Мадрид.

Синът му Спартак (1920-1938) умира 17-годишен в СССР. Дъщеря му Септемврина Радойнова (1925-2004) се омъжва по-късно за Димитър Остоич, скулптор и изкуствовед.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Начело на група от 24 диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов се завръща нелегално в България със съветска подводница. Стоварени са на 11 август 1941 г. на черноморския бряг край устието на р. Камчия. Групата, съставена от политически емигранти, е от т. нар. парашутисти и подводничари, изпращани от СССР за развиване на нелегална противодържавна, подривна, саботажни и пропагандна дейност в страната. Радойнов става член на ЦК на БРП (к) и ръководител на Централната военна комисия на място. Като нелегален съветски гражданин в България, при осъществяване на своите цели и задачи използва псевдонимите Радионов, Васил, Крум.

Апаратът на Никола Гешев чрез свой информатор сред комунистите го разкрива и той е арестуван през 1942 г. Осъден е на смърт по Процеса на подводничарите (Дело № 503 от 1942 г.). Разстрелян в гарнизонното стрелбище на София на 26 юни 1942 г., малко преди да започнат съдебните заседания по делото в Процеса срещу ЦК на БРП (Дело № 585 от 1942 г.), по който също е подсъден.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Историята на един разстрел (Пловдив: изд. Жанет 45, 2022, ISBN: 9786191867943)
Драгойчева, Ц. Повеля на дълга, Щурмът, София, 1980 г., с. 531
Драголюбов, Петър. Генерал-майор Цвятко Радойнов. Биогр. очерк. София, 1961
Драголюбов, Петър. Генерал Цвятко Радойнов. Москва, 1963
Илиев, П. Цвятко Радойнов, Бележити българи, т. 5, София, 1974 г., с. 428
Косев, Д., Септемврийското въстание 1923 г., София, 1973 г., с. 314-315
Остоич, Петър, Мария Каравасилева. Живот-борба. Книга за Цвятко Радойнов. София, 1986, 400 стр.
Сирков, Д., В защита на Испанската република, София, 1967 г., с. 112

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

ЦВЯТКО РАДОЙНОВ. Полицейско досие, Дело № 503 от 1942 г., Дело № 585 от 1942 г. Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г. на сайта на Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26.7.2023.
Лазарова, Емилия. Цвятко Радойнов - Да загинеш, когато милионите възкръсват. Списание „Ново време“, бр. 3/2015 (9 май 2015 г.). Посетен на 26.7.2023.