Димитър Остоич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Остоич
български скулптор и изкуствовед
На изложба в СБХ, 27 март 2008
На изложба в СБХ, 27 март 2008

Роден
Починал
7 юли 2010 г. (81 г.)

Образование Национална художествена академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Художествена академия в София
Институт за живопис, скулптура и архитектура „И. Е. Репин“ – Санкт Петербург
Работил в Институт за изкуствознание при БАН
Съюз на българските художници

Димитър Драголюбов Остоич е български скулптор и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Между 1945 и 1950 година Остоич следва специалност скулптура на Художествената академия в класа на проф. Марко Марков. През 1955 година завършва теория и история на изкуството в Ленинградския институт по живопис, скулптура и архитектура „И. Е. Репин“ (Институт живописи, скульптуры и архитектуры имени И. Е. Репина), Санкт Петербург. Защитава аспирантура в Академията по обществени науки към ЦК на КПСС в Москва (1964).

През 1956-57 година ръководи отдел „Изобразителни изкуства“ в Министерство на културата, а в периодите 1957-61 и 1964-67 е главен редактор на списание „Изкуство“. През 1964 година става кандидат на изкуствознанието, а между 1967 и 1972 година е старши научен сътрудник в Института за изкуствознание при БАН. Заема поста директор на Националната художествена галерия от 1973 до 1975 година, а от 1970 до 1976 година е на различни ръководни постове в Съюза на българските художници.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Остоич работи основно в жанра скулптурен портрет, използвайки за материали предимно бронз и дърво. Прави скулптури и паметници на множество политически и революционни дейци, сред които Йорданка Николова в Русе (1966), Димитър Дончев-Доктора в с. Овчарово (област Добрич) (1968), Димитър Блатоев в училище „Димитър Благоев“ в Разград (1972) Поп Андрей (1973), Георги Димитров, Благой Попов в с. Дрен (област Перник) (1974) и Че Гевара (1974), Виктор Хара (1975), Феликс Дзержински (1977), Дако Даковски в с. Търнак (1979), Владимир Ленин (1980), Тодор Живков (1981), Архитектурно-скулптурен ансамбъл „На загиналите във войните и антифашистката борба“ в Брезово (1982) с арх. Росица Грънчарова, Генерал-майор Цвятко Радойнов в с. Крън.

Прави портрети и на творци на изкуството, сред които са художниците Константин Трингов и Цвятко Димчевски (1964), Борис Иванов (1966), Тодор Мангов (1967). Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, в градските галерии в Пловдив, Сливен, Силистра, Хасково, както и в държавни учреждения в България, СССР, Куба.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Като изкуствовед Остоич е автор на публикации върху проблемите на българското изобразително изкуство: монографии за Иван Фунев (1956), Христо Станчев (1957), Марко Марков (1960), Васка Емануилова (1962), Александър Петров.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награден с ордени „Кирил и Методий“ — ІІ степен (1963) и „Червено знаме на труда“ (1978). Получава награди от СБХ за портрет през 1966 година и за книгата си „Из борбата за социалистически реализъм в българското изобразително изкуство“ през 1967 година. Присъдено му е почетното звание „заслужил деятел на изкуството“ (1974)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987, стр. 271.