Овчарово (област Добрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Овчарово.
| Овчарово | |
|---|---|
  Овчарово  Овчарово | |
| Общи данни | |
| Население | 483 души[1] (15 септември 2022 г.) 25,5 души/km² |
| Землище | 18,983 km² |
| Надм. височина | 214 m |
| Пощ. код | 9395 |
| Тел. код | 05711 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 53210 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Добрич Соня Георгиева (БСП) |
| Кметство – кмет | Овчарово Иван Вълев (ЗНС) |
Овчарово е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
История[редактиране | редактиране на кода]
През Османския период и след Освобождението селото се нарича Дургут калфа. През периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година е преименувано на Драгош вода, когато е център на селска община. През 1929 г. в района на селото са регистрирани оплакване от страна на местни жители поради провокации и опити за самоуправство от страна на румънски колонисти. [2]
Селото получава днешното си име със заповед на МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.
До 2005 година в селото функционира завод за производство на филтри.
География[редактиране | редактиране на кода]
Овчарово се намира в северната част на административната област, като отстои на 12 км от Добрич, на 70 км от Варна и на 35 км от Балчик и морския бряг. Населението му наброява около 600 души. Надморско равнище – 260 м. Релефът е равнинен. Климатът е умерено-континентален. Лятото е слънчево и горещо, а зимата – с обилни снеговалежи.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
В селото и района е изградена инфраструктура за транспорт, водо- и електроснабдяване. В селото има основно училище, ЦДГ, читалище с библиотека, селскостопанско летище, здравен пункт, кметство, пощенски клон, хранителни магазини, кафене, механа, парк, търговски комплекс, футболно игрище, където се играят срещи на отбори от „В група“.
Местното население е ангажирано предимно в земеделие, животновъдство и зърнопроизводство. В района се отглеждат предимно зърнени и маслодайни култури – жито, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||