Дебрене (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другото българско село вижте Дебрене (Област Благоевград).

Дебрене
Общи данни
Население108 души[1] (15 декември 2023 г.)
3,82 души/km²
Землище28,427 km²
Надм. височина299 m
Пощ. код9353
Тел. код05712
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ20359
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Добричка
Соня Георгиева
(БСП за България, ЗНС; 2019)
Дебрене в Общомедия

Дебрене е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дебрене е малко китно селце на 28 км. от Варна и на 19 км от Албена. Намира се в равнинно-хълмист район, като почти отвсякъде е обградено с гори. Чист въздух, зеленина и слънце редуват ветровитите зими. Селото е много чисто и тихо, няма производство или друго промишлено замърсяване, намира се на разстояние 4 км от главния път Варна-Добрич. Пътната мрежа е в много добро състояние. Самото село се намира изключително лесно – по вятърните турбини встрани от пътя.

Дебрене е предпочитана крайна дестинация за постоянно или сезонно пребиваване от много чужденци, главно заради чистия въздух, обширната зеленина и близостта му до Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 3,5 километра североизточно от днешното село, в местността Славна канара, са открити останки от късноантична крепост, използвана до средата на X век. В нея е разположена и трикорабна църква с дължина 22 метра от втората половина на VI век.[2] Към археологическия материал от разкопки на крепостта спадат четири монети на император Лъв VI Философ (886–912), сабя, датирана в края на IX – началото на X в. и ремъчни украси, които имат паралели в маджарски гробове от Украйна и Унгария, датирани в същия период.[3]

До 1829 г. това е изцяло турско село, под името Куйджук. Първият заселник в селото е пра-пра-дядо ми Енчо Георгиев ( Георгиев не е фамили , а името на бащата - по-правилен изпис е Енчо Георгевия). Той е изселник от с. Горица, Бургаско, откъдето тръгва да емигрира в Русия след успешната за Русия, руско-турската война от споменатата година (когато руските войски престояват цели три години в днешна България, но се дава независимост на Сърбия и Черна гора, НО НЕ и на България) страхувайки се от издевателства на турците след изтеглянето на руските войски. Някои от изселниците остават в с. Бяла (бургаско), където по-късно е отбелязан диалекта "еркеч" - към този диалект мога да допълня думата "гивис" - гърди (закопчей си гивиса - т.е. копчетата на ризата или балтона). Енчо Георгевият е имал според разказите на дядо ми, десет сина и една дъщеря, но посред зимата дъщеря му умира някъде край с. Куйджук и пра-пра-баба ми ( не си спомням името й, ако ми е съобщавано), седнала край гроба на дъщеря си и казала, че не мърда от там до смъртта си. Семейството се установява на голото поле (турците не ги пускат да влязат в селото) и се препитава от грабежи от турските имоти в селото. До края на зимата от десетте сина остават живи 5 другите загиват в престрелки с турците от околните села. Навярно и турците дават много жертви, защото към края на зимата или лятото е разрешено на пра-пра-дядо ми да си направи къща в селото. До 1970-73 г. това беше единствената къща на два етажа в селото -https://www.google.com/maps/@43.3873422,27.8615628,3a,30y,95.34h,82.25t/data=!3m6!1e1!3m4!1s-Ze-Dxq1EjcXhGXWEaucRg!2e0!7i16384!8i8192 Къщата в момента я изрината за камъните, но другата по-надолу също е на жена от този род - братовчедка на дядо ми. Братът на дядо ми Георги Енчев Тиквата, най-големият син (Тиквата, защото имал голям череп) има три сина , най-големият, преселил се да живее в с. Новаково, след окупацията на Румъния на с. Дебрене ( границата минавала на 1-2 км. източно от селото). Енчо Георгиев има ( голям комунист, малкият му син е убит в Дирекция на полицията, другият му син Георги Енчев Георгиев убит в Испания край р. Ебро.Когато е в затвора преди 9-тисептември, най-добрият му приятел Илия Димитров се оженва за годеницата му и по тази причина, той напуска България и като предан комунист отива да се бие с франкистите, до преди 1989 г. името му беше патрон на Варненското п-ще). Дядо ми Борис Георгиев Енчев (двама сина и една дъщеря), като привърженик на Народният Блок, както и баща ми Георги Борисов Георгиев ( звенар) след 9 септември 1945 г. са в немилост и гонения. До към 1973 г. около една трета от с. Дебрене са все някакви роднини на пра-пра-дядо ми, но не съм се интересувал кои точно са, други живеят ( или са били родени) в Новаково и Чукурово - всички потомци на преселници от г. Горица - Ерчеклии. Искам да направя едно уточнение за епохата и историята за Баташкото клане. По това време, всеки нормален човек в Османска Турция е можел да притежава оръже. Моите пра-пра-родители също са били въоръжени и затова са оцелели в една кървава битка и след това във времето. Тези които са били изклани от помашкият башибузук в църквата на Батак са ПРЕДАЛИ ОРЪЖИЕТО СИ, защото ги излъгали, че ще бъдат пощадени - това и истината - всички знаем КАК са били пощадени. Две каруци с пушки са натоварили помаците и . . .след това е лесно за клане по талибански.

През социалистическия период от 1950 до 1958 г. в толбухинското село функционира ТКЗС „Девети септември”.[4]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Свети Вмчк Георги“, снимка от архива на Христо Вакарелски в Държавна агенция „Архиви“, преди 1945 г.

В селото се намира църквата „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, построена през 1882 година за период от около 10 години. В архитектурен план храмът представлява трикорабна базилика в гръцки стил. Храмът е паметник на културата.[5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В село Дебрене се провежда ежегодният културен фестивал – „Песни и танци от слънчева Добруджа“, в който всяка година вземат участие приблизително 2000 групи и индивидуални изпълнители. Сцените обикновено се разполагат в гората над селото, където се събират ежегодно над 10000 посетители, като всяка година броят им нараства. Поради културната си значимост е внесено искане в министерски съвет това събитие да се обяви за национално.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Село Дебрене се намира само на 3 км от село Прилеп (Чукурово), известно с това, че там бе посрещнат принц Чарлз на посещението си през 2003 година. Пътят между Дебрене и Прилеп не е асфалтиран, но е напълно проходим с лека кола в недъждовно време.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 97.
  3. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  4. Пътеводител на архивните фондове, създадени от дейността на учреждения, организации и предприятия от добрички регион / Посетен на 3 август 2022
  5. Храм Св. Великомъч. Георги Победоносец в с. Дебрене, Добричка духовна околия