Одърци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Одърци
Общи данни
Население 691 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 15,297 km²
Надм. височина 254 m
Пощ. код 9362
Тел. код 05761
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 53450
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Добрич
Тошко Петков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Одърци
Митко Желязков
(ГЕРБ)

Одърци е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

След проучванията в Южна Добруджа, където близо 50 години се провеждат разкопки на селища и некрополи, в района на Одърци стават известни два византийски моливдовула. Първият намерен моливдовул, датиран в 80-те години на Х в., е на Петър, патриций и доместик на схолиите на Запада. Вторият моливдовул принадлежи на Евстратий Романиак, комеркиарий. Тези находки дават основания да се мисли, че в първите десетилетия на ХI в., а по традиция и от Античност, в района на Одърци е функционирало тържище. Те свидетелстват също, че след разорението на Добруджа, настъпило след военната кампания на киевския княз Светослав I и завладяването на областта от Йоан Цимисхий, околността на днешното село Одърци отново е населена.

Сред археологическите останки край Одърци са разкрити стени на полуземлянки, облицовани с камъни, появяват П-образни пещи, изградени от плочести камъни., а така също и куполообразни пещи, които излизат извън стените на жилищата. Едно голямо жилище, ползващо отчасти двулицевите зидове на ранновизантийска сграда и с монетни находки, може би е принадлежало на византийския управител. Срещат се стомни, амфоровидни стомни, чаши, паници, амфори, свещници, чаша-бокал и византийска белоглинена керамика, внасяна от Цариград. Счита се, че въпреки назначаването на византийски управители и настаняването в околните крепости на византийски гарнизони основната част от населението остава българска. Амулетите с молитвени текстове за здраве от Одърци, Руйно и Пъкуюл луй Соаре са с кирилски букви на старобългарски език.

През 1032 или 1036 печенегите опустошават и разрушават Дръстър и селищата в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци. Населението напуска този район и се насочва към крайбрежието на Черно море, на юг в района около Провадийска река, а част от него изглежда е преминала Балкана. В Одърци се настаняват печенеги, но не обитават изоставените и опожарените жилища на предшестващото ги българско население. Открити са няколко огнища и фрагменти от глинени котли или съдове с вътрешни „уши“. Някои върхове на стрели, костени бойни топки, части от конски сбруи, а така също огнива и накити, известни от Одърци, са идентични с употребяваните от печенезите на територията на Южна Русия, Бесарабия, Молдова и Източна Влахия. В Одърци такива предмети се намират в най-горните пластове на хълма Калето и нито веднъж на пода на жилищата на ранносредновековното българско селище. Особено важни са археологическите данни от проучванията в Одърци, където на хълма Калето са открити повече от 70 гроба, а в подножието на хълма е изследван голям некропол с 535 гроба. Некрополите в Одърци изглежда престават да се използват след нашествията на узите през 1064 г. [1]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

„Калето“ е средновековно селище върху византийска крепост в местността „Калето“, 1 km от село Одърци, Добричко, от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено.

Пещерата Черната дупка с дължина 26 m.

В местността „Бузлука“ е т.н. „Батовска пътека“. По нея се слиза до местността „Гъбките“, която пък е в непосредствена близост до село Батово.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото, провеждан на 1 юни.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • С. Торбатов. Монетната циркулация в Градището край Одърци (310 г. пр. Хр. – 610 г. сл. Хр.). Велико Търново, 2002.

Източници[редактиране | редактиране на кода]