Владимирово (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владимирово.

Владимирово
Общи данни
Население 313 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36,443 km²
Надм. височина 248 m
Пощ. код 9379
Тел. код 05764
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 11421
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Добрич
Соня Георгиева
(БСП)

Владимирово е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Владимирово е разположено на 26 километра западно от град Добрич, на югозападния край на Добруджа. Оттам на запад започва Лудогорието (Делиорман). То е с надморска височина 240 – 250 метра. Изложението му е много добро, което позволява всички махали да имат южно и източно изложение, а чрез двете гори, Мешето и Ломборджука да бъдат защитени от североизточните, северните и северозападните ветрове. Общата територия на селото, заедно с цялата площ ниви, гори, пътища, застроена площ и други е 36 448 декара, от които 1607 заема застроителния план на селото, 26 737 е обработваемата земя (ниви), а горите и полезащитните пояси заемат 3100 декара. Релефът на землището е хълмист и прорязан от суходолие, а към северната страна има леко наклонени терени. Почвата е характерна за Добруджа – чернозем, в основата на който има и варовити пластове. Климатът е типичен добруджански, с влажна и студена зима и сухо лято. Валежите са под нормалните от средните за страната, движат се между 350 – 400 литра на квадратен метър. Температурите са около нормалните от средните за страната и се движат средно между 15 – 17 градуса. Селото има богата подпочвена вода на дълбочина 15 – 20 метра и то предимно в югозападната му страна, където се намират много кладенци. Землището на селото граничи на изток с това на село Орлова могила, разделя ги река, която до средата на XX век имаше вода, а сега е пресъхнала. На североизток граничи с бившето село Ябълково (дн. заличено). На север граничи със землищата на селата Медово (Област Добрич) и Бенковски (Област Добрич), на запад са селата Червенци, Варненско, и Бдинци. На юг е само Бдинци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметство, читалище „Георги Тодоров-1940 г.“, Основно училище „Христо Ботев“ Целодневна детска градина, Дневен социален патронаж, здравна служба в която работят лекар и стоматолог. Ветеринарна служба която обслужвва селата-Бдинци, Вратарите, Бенковски, Медово и Орлова могила, пощенски клон обслужващ и селата Бдинци и Вратарите.

В селото има две земеделски кооперации, арендатори и частни земеделски производители. Клуб на пенсионера и четири търговски обекта.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • храм „Св. Архангел Михаил“ – През 1939 г. След силно земетресение стария храм св. Архангел Михаил е частично увреден. В последвалите години на промени и изоставяне на християнските ценности, църквата остава на произвола на природните стихии от новата тогава комунистическа власт и в края на 50-те години на миналия век е окончателно разрушена.
  • Килийно училище – построено през 1871 г.След разрушаване на храма се е ползвало за църква, въпреки те забраните на властващите в селото комунисти. През 2005 година сградата е укрепена от църковното настоятелство.
  • Паметник на загиналите владимировци във войните от най-новата българска история посторен през 1990 година

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на селото 2 юни. Избран е в чест на загиналия Ботев четник Иван Христов и патронния празник на основното училище -Христо Ботев. Полагат се цветя на паметника и се прави програма от децата и самодейците в селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Живко Господинов (1957 – 2015), български футболист-национал
  • Отец Васил Вълчев (поч. 1924), ръкоположен в Лом от видинския митрополит Антим I, свещеник в селото си 1869-74-? и в Балчик ?-1924, учител в Добрич 1862 – 68 и в с. Победа, Добричко 1868 – 69, общественик.
  • Иван Христов, четник от четата на Христо Ботев.
  • Даскал Георги Тодоров, един от основателите на читалището в селото и дарител на 40 дка земеделска земя за читалището.
  • Нягол Жеков Мамеров, биохимик, лечител, поет-бунтар реприсиран от комунистическата власт.
  • Минко Атанасов Желязков, икономист, компютърен програмист и инициатор за направа на храм „Св. Архангел Михаил“ на мястото на съборения от комунистическата власт, увреден от земетресение храм в с. Владимирово.
  • д-р Христо Няголов, лекар гинеколог. Работил в Окр. болница-Добрич.
  • д-р Въльо Господинов Вълев, работил като преподавател в медицинския институт Варна, неврохирург.
  • д-р Нягол Няголов, ръководител на психиатрична болница „Кървуна“.
  • полк. д-р Никола Иванов Димов, работил във военна болница Варна.
  • д-р Димитричка Симеонова Иванова, работила като детски педиатър във Варна.
  • Стоян Георгиев Попов (1934-2016), работил като учител по музика в с. Владимирово и Добрич. Създал и ръководил певчески хор, духов оркестър, фанфарен оркестър и акордеонен състав в с. Владимирово.
  • Пасьо Минев Пасев, работил като учител по физическо възпитание и директор на училището в с. Владимирово. Допринесъл за развитието на спорта в селото. Ръководил волейболен и футболен отбори в с. Владимирово.
  • Дико Иванов Иванов, икономист, зам. кмет на община Добрич.
  • Леда Милева, поетеса, родственица на рода Керановите.
  • Елка Няголова, поетеса.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]