Елка Няголова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елка Няголова
българска поетеса, издател и преводач

Родена

Националност Флаг на България България
Професия журналист, редактор, преводач
Литература
Псевдоним Бялата лястовица
Жанрове поезия
Награди Южна пролет“ (1985)
„Изворът на Белоногата“ (1999)
Дора Габе“ (2003)
Мара Белчева“ (2012)
„Белият ангел на поезията“
Семейство
Съпруг Валери Пощаров

Елка Няголова Пощарова е българска поет, белетрист, издател, преводач и антологист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. Добрич. Учи Българска филология, след което работи в продължение на 15 години като журналист в централния периодичен печат. Пише от ученическите си години.

Първа я представя пред публика именитата ѝ землячка – добруджанката Дора Габе[1], а сред поръчителите при кандидатстването ѝ в Съюза на българските писатели е Елисавета Багряна.

От 1994 г. живее във Варна.

Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите (МАП) със седалище в Латвия.[2] Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия, основана през 2007 г. и организираща международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“.[3] Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „Знаци“. Член на Попечителския съвет на Европейската академия за литература и изкуства. Член на Съюза на българските писатели.

Член на журито на наградата на сръбското издателство „Арка“, сред чиито носители са Любомир Левчев (2006) и Николай Петев (2007).[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стиховете ѝ са публикувани в 18 държави, а самата тя превежда от няколко славянски езика.

Книги на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • „Не съм Пепеляшка“ (1984, Изд. „Народна младеж“)
  • „Нулева група“ (1987, Изд. „Народна младеж“)
  • „Правопис на надеждата“ (1990, Военно издателство)
  • „Делфини на сушата“ (1992, Изд. „Еос“)
  • „Петият сезон“ (1994, Изд. „Хр. Ботев“)
  • „Земен гейм“ (1997, Изд. „Иван Вазов“)
  • „ТРЕБНИК“ или „Писма от Белоногата“ (2000, Изд. „Български писател“)
  • „Белият влак“ (2002, Изд. „Зах. Стоянов“)
  • „Ние“ (2005, Изд. „Български писател“)
  • „Писма от/до брега“ (2008, Изд. „Български писател“)
  • „Слънчев кладенец“ (2012, Изд. „Славянска академия“)
  • „Шест грама“ (2017, Изд. „Орфей“ и „Славянска академия“)

Книги на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прозорци“ (на украински език, 1983)
  • „Dessins d'une ville“ / „Рисунки от един град“ (на френски език, 1995)
  • „Каштан на ладони“ / „Кестен на дланта“ (на руски език, 2006)
  • „Ние“ (на македонски, 2007)
  • „Маса за трима“ / „Сто за троjе“ (на сръбски език, 2008)
  • „Бели пейзажи“ (на полски, 2009)
  • „Опет нулта група“ / „И пак нулева група“ (на сръбски език, 2011)
  • „Bijela kuća“ / „Бялата къща“ (на хърватски език, 2013)
  • „Ангел в пещере“ / „Ангелът в пещерата“ (на руски език, 2015)
  • „ΛΕΥΚΟΣ ΑΜΦΟΡΕΑΣ“ / „Бялата амфора“ (на гръцки език, 2018)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Думи и вода“ от Славе Горго Димовски (Македония);
  • „Човекът е храм“ от акад. Ристо Василевски (Сърбия);
  • „Лебедово царство“ от Андрей Дементиев (Русия);
  • „Толкова амвони“ от Александер Навроцки (Полша);
  • „Губерът“ от Галина Климова (Русия);
  • „Странникът от Итака“ от Ружица Циндори (Хърватска);
  • „Моят Пушкин“ (Русия, член на преводачески колектив);
  • „Турболентна зона“ от Елена Исаева (Русия);
  • „Слънчевата падина“ от Мичо Цвйетич (Сърбия);
  • „Порта в облака“ от Санде Стойчевски (Македония);
  • „Слепият пътник“ от Сърба Игнатович (Сърбия);
  • „Жерави мои“ от Владимир Бояринов (Русия);
  • „Съновидения от битието“ от Ристо Василевски (Сърбия);
  • „Зелената сълза на всемира“ от Енерика Бияч (Хърватия);
  • „Дванайсетте от… Атлантида“, поети от Източна Украйна;
  • Антология на новата хърватска поезия (40 съвременни поети);
  • Антология на новата руска поезия (34 поети, от които 26 в превод на Е.Н.);
  • Антология „Словоприношение“ (194 славянски поети от 29 държави, в преводачески колектив);
  • Антология „РЕКАТА и третият ѝ бряг“ (150 славянски поети от 21 държави, в преводачески колектив);
  • Антология „Хлеб наш насущний“ (175 славянски поети от 25 държави, в преводачески колектив).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Елка Няголова е носителка на редица национални и международни литературни награди и отличия.

Действителен член на основаната през 1997 г. Академия за руска словесност с почетен председател руския патриарх Кирил и на Академията за поезия.[5]

Национални награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Златният пегас“ от „Южна пролет“ (национална награда за дебютната ѝ книга, 1985)
  • „Изворът на Белоногата“ (национална награда за цялостно творчество, 1999)
  • Първата носителка на националната награда „Дора Габе“ (за цялостно творчество, 2003)
  • Голямата награда за поезия на ИК „Христо Ботев“ (2005)[6]
  • Мара Белчева“ (Национална награда, 2012)[7][8]
  • Награда „Варна“, присъдена на Международната творческа организация „Славянска литературна и артистична академия“ – за 10-годишна литературна дейност и художествен превод, за изключителен принос за популяризирането на българската литература по света, за утвърждаването на варненските културни практики и автори (2016)

Международни отличия[редактиране | редактиране на кода]

В Русия
  • орден „Михаил Ломоносов“ на съществувалата между 2000 и 20008 г. Академия по проблемите на безопасността, отбраната и правния ред[5][9]
  • орден „Грибоедов“[5]
  • Пушкински медал за поезия на Академията за руска словесност (2011)[10]
  • Есенинската литературна награда „Златна есен“ на московската градска организация на Съюза на писателите на Русия (2011)[10][5]
  • Международната литературна премия „Югра“ (2019)[11]
  • награда за най-добър художествен превод „Словес связующая нить“ на Псковското регионално отделение на Съюза на писателите на Русия (2020)[12]
В Украйна
  • международна литературна награда „Николай Гогол“, учредена от медия клуба в Чернигов със съдействието на Националния съюз на писателите на Украйна (2014, заедно с Боян Ангелов и Димитър Христов, както и още 11 украински литератори и бизнесмени)[13]
В Латвия
  • международната награда „Кехлибарен трилистник“[5]
В Черна гора
  • международната награда „Св. Стефан Щилянович“[5]
Във Великобритания 
  • на награда на Международния фестивал на славянската поезия „Славянска брошка“[5], организиран от Федералната агенция на Общността на независимите държави (федерална държавна агенция под юрисдикцията на Министерството на външните работи на Русия) за руснаците, живеещи в чужбина, известна като Россотрудничество
В Сърбия
  • наградата „Аполон“ (Сремска Митровица)[14]
В Македония
  • международната награда „Македонски книжовен Дедал“ за принос към утвърждаването на македонската литература в България (2015)[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поезия във вените на Добрич с Елка Няголова. // DarikNews. 6 март 2014.
  2. „Елка Няголова“, Международная ассоциация писателей.
  3. „Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка“, сайт на община Варна.
  4. „Уручене награде „Арка“ Стефани Сенар и Јовану Зивлаку“, в. „Политика“, 18.11.2014.
  5. а б в г д е ж „Елка Няголова“, Форум славянских культур.
  6. „Добричката поетеса Елка Няголова е удостоена с голямата награда за поезия на издателска къща „Христо Ботев“, dobrich.bg, 7 юни 2005 г.
  7. „Наградиха победителите в конкурса „Мара Белчева“, сайт на община Севлиево, 15 октомври 2012 г.
  8. „Елка Няголова с наградата „Мара Белчева“, в-к „Дума“, бр. 238, 13 октомври 2012 г.
  9. „Ъ“: Генпрокуратура ликвидирует двух производителей орденов и медалей“, gazeta.ru, 23.09.2008.
  10. а б Христо Христов, „Наша поетеса с Пушкински медал“, в-к „Дума“, бр. 231, 11 октомври 2011 г.
  11. София Исаак, Владимир Дадыко, „Елка из Болгарии получила литературную премию в Югре“, „Югра“ ТВ, 04.04.2019.
  12. „Псковские прозаики Игорь Смолькин (Изборцев) и Тауфик Рахматуллин (Тимофей Рахманин) стали лауреатами престижных литературных премий“, сайт на Псковското регионално отделение на Съюза на писателите на Русия, февруари 2020.
  13. Міжнародна літературна премія „Тріумф“: лауреати за 2014 рік. // «Жінка–УКРАЇНКА», 2014-03-07.
  14. „Književna nagrada „Apolon“ u Gradskoj kući u Sremskoj Mitrovici“, sremccica.com, 01/11/2018.
  15. „Осма македонска книжевна визита во Софија“, Република Online, 13.05.2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]