Боян Ангелов
| Боян Ангелов | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | чиновник, редактор |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
| Награди | „Николай Гогол“ (2014) „Нешо Бончев“ (2014) „Иван Нивянин“ (2014) „Григорий Сковорода“ (2015) „Никола Фурнаджиев“ (2016) „Слав Хр. Караславов“ (2017) „Богдан Овесянин“ (2018) „Христо Смирненски“ (2019) Вазова награда (2021) |
Боян Ангелов Иванов е български писател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище[1] Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор.
Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 година и понастоящем е главен редактор на списание „Читалище“. Бил е заместник-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 година е директор на издателство „Български писател“. От юни 2014 година е председател на Съюза на българските писатели.[1]
Член е на Съюза на българските журналисти.[1]
Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език.[1]
Член е на Националния съвет на Българската социалистическа партия.[2]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Носител на Националната награда за поезия „Яворов и морето“ в Поморие (2008).
- Носител на Международната литературна награда „Гогол“, учредена от медия клуба в Чернигов със съдействието на Националния съюз на писателите на Украйна (2014, заедно с Елка Няголова и Димитър Христов, както и още 11 украински литератори и бизнесмени)[3].
- Носител на Международната литературна награда „Григорий Сковорода“ (Украйна, 2015, наред с Елка Няголова и още 8 литератори)[4].
- Носител на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище „Нешо Бончев“ (2014)[5].
- Носител (заедно с Румен Денев) на Националната награда за патриотична поезия „Иван Нивянин“ в Борован (2014)[6][7].
- Носител на Международната литературна награда „Книжовен Дедал“ (Македония, 2015).
- Носител е на Националната награда за литература „Захарий Стоянов“, учредена от едноименното издателство (2016).[8][9][10]
- Носител е на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2016).[11][12][13]
- Носител е на Националната литературна награда за поезия „Слав Хр. Караславов“ (2017).[14]
- През 2017 г. е номиниран от дружествата на писателите в Пазарджик и Хасково към Съюза на българските писатели за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на Община Сливен[15], но за носител е избран актьорът Ивайло Христов[16].
- Носител на Националната литературна награда „Богдан Овесянин“ в Стрелча (2018).[17][18]
- Първи носител на Националната награда за литература „Христо Смирненски“, учредена от Българската социалистическа партия и Съюза на българските писатели (2019).[19]
- Носител на Националната литературна награда „Ламар" (2020).
- Носител на Годишната награда на СБП за поезия за „Реставрация на обелиска“ (2020).[20][21]
- Носител на Националната Вазова награда за 2021 г.[22][23]
- Награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството.[24]
- Носител на Националната литературна награда „Тодор Влайков" (2022).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия на български език[редактиране | редактиране на кода]
- „А върху ножа – детелина“ – издателство „Народна младеж“, 1985
- „Животът остава“ – издателство „Народна младеж“, 1989
- „Разрушение на естетиката“ – издателство „Сателит-55“, 1990
- „Тиара“ – издателство „Читалище“, 1991
- „А момичета светят от смях“ – издателство „Рал колобър“, 1994
- „Делтата на другия живот“ – издателство „Богианна“, 1995
- „Скали от вятър“ – издателство „Богианна“, 1997
- „Еос“ – издателство „Български писател“, 1998
- „Помилване“ – издателство „Богианна“, 2002
- „Цветовете на тъгата“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2003
- „Протагонистика“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2005
- „Поетеон“ – огледални хайку – издателство „Богианна“, 2005
- „Пристанище в средата на душата“ – издателство „Фондация Читалище 1870“, 2005
- „Съзерцание“ – издателство „Богианна“, 2006
- „Византийска мозайка“ – издателство „Български писател“, 2008
- „Отрицание на отрицанието“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
- „Ъндърграунд“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2012
- „Разговор с мълчанието“ – издателство „Богианна“, 2012
- „Хълмовете нямат полумрак“ – издателство „Български писател“, 2013
- „59 отстояния“ – издателство „Български писател“, 2014
- „Далнина“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2015
- „Едикула“ – издателство „Богианна“, 2016
- „Поледица“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2016
- „Помръкнала е реката“ – издателство „Български писател“, 2017
- „В сянката на хоругвите“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2017
- „Последна риза" – издателство „Захарий Стоянов“, 2018
- „Почти на поглед“ – издателство „Богианна“, 2019
- „Реставрация на обелиска“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2019
- „Универсум“ – издателство „Лексикон“, 2020
- „Ако изобщо има бряг“ – издателство „Богианна“, 2021
- „Понякога" – издателство „Захарий Стоянов“, 2021
- „П(p)освещения" – издателство „Захарий Стоянов", 2022
- „Отново да ме обикнеш" – издателство „Богианна", 2023
Други[редактиране | редактиране на кода]
- „Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия“ (монография). Издателство на Отечествения фронт, 1984
- „Античната философия през Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“, 1996
- „Справедливо е българинът да е българин“ (монография). Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998
- (в съавторство) „Очи в очи“ (сборник с кратки очерци). Издателство „Мултипринт“, 1998
- „Виделина“ (монография). Издателство „Богианна“, 2005
- Енциклопедия „Панагюрище“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2007
- „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
- „Светлописите на Черновежд“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2010
- Енциклопедия „Възрожденски читалища“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2011
- (в съавторство) „Речник на панагюрския говор“. Издателство „Богианна“, 2014
- „Отблясъци от яснописи“ (есета, отзиви, интервюта). Издателство „Бон“, 2015
- (в съавторство) „Духовният венец на Панагюрище“ (исторически очерк). Издателство „Богианна“, 2015
- „Пътища от думи“ (статии, есета, отзиви). Издателство „Богианна“, 2017
- „Марин Дринов“ (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2020
- „Серпентини на битието“ (статии, рецензии, интервюта). Издателство „Богианна“, 2020
- „Немският класически идеализъм и новата българска литература. От Възраждането до I световна война". Издателство „Богианна", 2022
- „Марко Балабанов" (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2022
- „Нешо Бончев" (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2023
- „Прелюдии и послеписи“ (статии, отзиви, интервюта). Издателство „Български писател“, 2023
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Боян Ангелов в Литературен свят.
- ↑ Национален съвет на БСП, сайт на БСП.
- ↑ Міжнародна літературна премія «Тріумф»: лауреати за 2014 рік // «Жінка–УКРАЇНКА», 2014-03-07.
- ↑ Названо лауреатів Міжнародної літературної премії імені Григорія Сковороди «Сад божественних пісень» за 2015 рік
- ↑ „Наградата „Нешо Бончев“ ще бъде връчена на Боян Ангелов идния четвъртък“, ПА медия, 21 март 2014 г.
- ↑ „Връчване на национална награда за поезия „Иван Нивянин“, сайт на община Борован, 2 юни 2014 г.
- ↑ „Връчиха националната награда за поезия „Иван Нивянин“, Враца днес, 2 юни 2014 г.
- ↑ Боян Бойчев, „Боян Ангелов взе наградата „Захарий Стоянов“, в-к „Дума“, 31 октомври 2016 г.
- ↑ Анжела Димчева, „Боян Ангелов заслужи наградата „Захарий Стоянов“, в-к „Труд“, 31 октомври 2016 г.
- ↑ Димитрина Кюркчиева, „Боян Ангелов с наградата „Захарий Стоянов“, БНР, 2 ноември 2016 г.
- ↑ Стефка Венчева, „Румен Леонидов и Боян Ангелов си поделиха „Никола Фурнаджиев“, pzdnes.com, 28 май 2016 г.
- ↑ „Победител в конкурса „Никола Фурнаджиев“ е Румен Леонидов“ Архив на оригинала от 2017-12-15 в Wayback Machine., armymedia.bg, 17 юни 2016 г.
- ↑ Иван Есенски, „Победител в конкурса „Никола Фурнаджиев“ НЕ е Румен Леонидов“, сайт на СБП, 4 юли 2016 г.
- ↑ „Председателят на СБП е новият носител на наградата „Слав Хр. Караславов“, haskovo.net, 15 октомври 2017 г.
- ↑ „Девет номинации за наградата „Добри Чинтулов“, dariknews.bg, 8 септември 2017 г.
- ↑ „Актьорът Ивайло Христов е носителят на наградата „Добри Чинтулов“, dariknews.bg, 13 септември 2017 г.
- ↑ „Боян Ангелов с наградата „Богдан Овесянин“, в-к „Дума“, бр. 223, 16 ноември 2018 г.
- ↑ „Боян Ангелов е носител на наградата „Богдан Овесянин“, сайт на община Стрелча, 13 ноември 2018 г.
- ↑ „Боян Ангелов - с наградата „Христо Смирненски“, в-к „Дума“, бр. 56, 22 март 2019 г.
- ↑ „Годишни награди“, сайт на СБП, 27 май 2020 г.
- ↑ Силвия Недкова, „Съюзът на писателите: Нашият председател е най-добрият поет в България“, clubz.bg, 29 май 2020 г.
- ↑ „В Сопот връчиха Националната литературна Вазова награда“ Архив на оригинала от 2021-07-10 в Wayback Machine., KarlovoPress.com, 9 юли 2021 г.
- ↑ „Боян Ангелов е тазгодишният носител на Националната литературна Вазова награда“, БНТ, 9 юли 2021 г.
- ↑ Указ № 227 от 30 август 2021 г. // ДВ. бр. 74, обн. 07.09.2021 г. Посетен на 2022-12-30.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Боян Ангелов: Талантът без морал не струва пукната пара“, интервю на Борис Данков, в. „Дума“, бр. 265, 15 ноември 2014 г.
|
