Боян Ангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боян Ангелов
Роден 27 август 1955 г. (64 г.)
Професия поет
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Награди „Никола Фурнаджиев“ (2016)
„Слав Хр. Караславов“ (2017)

Боян Ангелов Иванов е български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 август 1955 г. в Панагюрище[1] Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при БАН и през 1992 г. получава научната и образователна степен доктор след защитен докторат.

Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. „Читалище“. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 г. Ангелов е директор на издателство „Български писател“. От юни 2014 г. Боян Ангелов е председател на Съюза на българските писатели.[1]

Член е на Съюза на българските журналисти.[1]

Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • „А върху ножа – детелина“ – издателство „Народна младеж“, 1985
  • „Животът остава“ – издателство „Народна младеж“, 1989
  • „Разрушение на естетиката“ – издателство „Сателит-55“, 1990
  • „Тиара“ – издателство „Читалище“, 1991
  • „А момичета светят от смях“ – издателство „Рал колобър“, 1994
  • „Делтата на другия живот“ – издателство „Богианна“, 1995
  • „Скали от вятър“ – издателство „Богианна“, 1997
  • „Еос“ – издателство „Български писател“, 1998
  • „Помилване“ – издателство „Богианна“, 2002
  • „Цветовете на тъгата“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2003
  • „Протагонистика“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2005
  • „Поетеон“ – огледални хайку – издателство „Богианна“, 2005
  • „Пристанище в средата на душата“ – издателство „Фондация Читалище 1870“, 2005
  • „Съзерцание“ – издателство „Богианна“, 2006
  • „Византийска мозайка“ – издателство „Български писател“, 2008
  • „Отрицание на отрицанието“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
  • „Ъндърграунд“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2012
  • „Разговор с мълчанието“ – издателство „Богианна“, 2012
  • „Хълмовете нямат полумрак“ – издателство „Български писател“, 2013
  • „59 отстояния“ – издателство „Български писател“, 2014
  • „Далнина“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2015
  • „Едикула“ – издателство „Богианна“, 2016
  • „Поледица“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2016
  • „Помръкнала е реката“ – издателство „Български писател“, 2017
  • „В сянката на хоругвите“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2017
  • „Последна риза" – издателство „Захарий Стоянов“, 2018
  • „Почти на поглед“ – издателство „Богианна“, 2019
  • „Реставрация на обелиска" – издателство „Захарий Стоянов“, 2019

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • „Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия“ (монография). Издателство на Отечествения фронт, 1984
  • „Античната философия и Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“, 1995
  • „Справедливо е българинът да е българин“ (монография). Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998
  • (в съавторство) „Очи в очи“ (сборник с кратки очерци). Издателство „Мултипринт“, 1998
  • „Виделина“ (монография). Издателство „Богианна“, 2005
  • Енциклопедия „Панагюрище“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2007
  • „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
  • „Светлописите на Черновежд“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2010
  • Енциклопедия „Възрожденски читалища“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2011
  • (в съавторство) „Речник на панагюрския говор“. Издателство „Богианна“, 2014
  • „Отблясъци от яснописи“ (есета, отзиви, интервюта). Издателство „Бон“, 2015
  • (в съавторство) „Духовният венец на Панагюрище“ (исторически очерк). Издателство „Богианна“, 2015
  • „Пътища от думи“ (статии, есета, отзиви). Издателство „Богианна“, 2017

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Боян Ангелов в Литературен свят.
  2. Боян Бойчев, „Боян Ангелов взе наградата „Захарий Стоянов“, в-к „Дума“, 31 октомври 2016 г.
  3. Анжела Димчева, „Боян Ангелов заслужи наградата „Захарий Стоянов“, в-к „Труд“, 31 октомври 2016 г.
  4. Димитрина Кюркчиева, „Боян Ангелов с наградата „Захарий Стоянов“, БНР, 2 ноември 2016 г.
  5. Стефка Венчева, „Румен Леонидов и Боян Ангелов си поделиха „Никола Фурнаджиев“, pzdnes.com, 28 май 2016 г.
  6. „Победител в конкурса „Никола Фурнаджиев“ е Румен Леонидов“, armymedia.bg, 17 юни 2016 г.
  7. Иван Есенски, „Победител в конкурса „Никола Фурнаджиев“ НЕ е Румен Леонидов“, сайт на СБП, 4 юли 2016 г.
  8. „Председателят на СБП е новият носител на наградата „Слав Хр. Караславов“, haskovo.net, 15 октомври 2017 г.
  9. „Девет номинации за наградата „Добри Чинтулов“, dariknews.bg, 8 септември 2017 г.
  10. „Актьорът Ивайло Христов е носителят на наградата „Добри Чинтулов“, dariknews.bg, 13 септември 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България