Ивайло Христов
| Ивайло Христов | |
| български актьор | |
| Роден |
10 декември 1955 г.
|
|---|---|
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1978 г. |
| Уебсайт | |
Ивайло Ангелов Христов е български театрален, филмов и телевизионен актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 10 декември 1955 година в София. Шампион е на България по водна топка с „Левски“ (1971).
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 година в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на проф. Сашо Стоянов. По разпределение работи в Държавния театър в Сливен (1980 – 1985), а след 1986 година в Театъра на българската армия.
Играе и на сцената на столичния Театър 199 в постановката „Самотният запад“ от Мартин Макдона, поставя и като режисьор спектаклите „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер и „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис. Играл е в пиесите „Нощно съжителство“, „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“, „Носорози“, „В очакване на Годо“, „Гувернант“, „Вишнева градина“, „Женитба“, „Секс, наркотици и рокендрол“ и други. Като режисьор е поставял пиесите „Човешки глас“, „Случайната смърт на един анархист“, „Секс, наркотици и рокендрол“, „Подземни тайни“ и „Нощта на рокендрола“.
В НАТФИЗ, където е асистент от 1992 г. в класа на професор Стефан Данаилов, е поставял пиесите „Опера за три гроша“ и „Буре барут“.
Като един от основателите на театралната награда „Аскеер“ Христов реализира документалния филм „Аскеер“ 92 като режисьор и сценарист.
Член е на обществения съвет към министъра на културата на Република България от 2014 година.[2]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Нощно съжителство“
- „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (Бертолд Брехт)
- „Носорози“ (Йожен Йонеско)
- „В очакване на Годо“ (Самюел Бекет)
- „Гувернант“
- „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Лопахин
- „Женитба“ (Антон Чехов)
- „Секс, наркотици и рокендрол“ (Ерик Богосян)
- „Самотният запад“ (Мартин Макдона)
- „Последният янки“ (Артър Милър) – Ларой Хамилтън
- „Иванов“ (Антон Чехов) – Иванов
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Гнездото“ (1997) (Йордан Радичков) – мюзикъл
- „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
- „Краят на света“ (1989) (Артър Копит)
- „Мариела“ (1988) (Йордан Попов)
- „Пресечката“ (1987) (Кольо Георгиев)
- „В нажежения мрак“ (1981) (Антонио Буеро Вайехо)
- „Спирката“ (Михаил Величков) – Христо
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Като актьор
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2023 | Записки по едно предателство | дядо Вълю (Вълю Стоилов -„Мечката“, предателят на Бенковски) | ||
| 2022 | В сърцето на машината | „Даскала“ | ||
| 2020 | Страх | човекът с каручката | ||
| 2018 | „Ускорение“ („Torque“) | 12 | България / Италия | Боян |
| 2018 | Живи комини | Владо | ||
| 2016 | Спомен за страха | писателят | ||
| 2015 | Жажда | бащата на момчето | ||
| 2014 | Буферна зона | Дамян | ||
| 2011 – 2016 | Под прикритие | 60 | бащата на Мартин | |
| 2010 | Цахес | |||
| 2008 | Преследвачът (тв) | майор Антонов | ||
| 2007 | Самотни сърца | акордионистът | ||
| 2007 | Малки разговори | Мишел | ||
| 2004 | Късмет | съседът с транзистора | ||
| 2004 | Тошка и Тошко | Тошко | ||
| 2004 | Живот със София | Вачко | ||
| 2002 | Рапсодия в бяло | полицайчето | ||
| 2002 | Лист отбрулен | Веската | ||
| 2001 | Съдбата като плъх (тв) | България/Македония | Антон | |
| 2001 | И Господ слезе да ни види Посетени от Господ – 2 заглавие |
България/Франция | ||
| 2000 | Разбойници - коледари | 6 | „Тромпетът“ | |
| 2000 | Октопод („Octopus“) | САЩ | ||
| 2000 | Краят на ХХ век | шоп | ||
| 1999 | „Тук съм аз“ („Here Am I“) | Канада | ||
| 1997 | Бюро за убийства („Mordbüro“) | Франция/Белгия/Канада | ||
| 1997 | Черната лястовица | България/Франция/Унгария | Лилянин | |
| 1996 | Приятелите на Емилия | Кольо, приятелят на Емилия | ||
| 1996 | Горски дух | Метьо Деликадиров — Суруту, горският пазач (сайбията) | ||
| 1996 | Някога...някъде... | |||
| 1996 | Всичко от нула | мъжът | ||
| 1994 | Юнаци с умни калпаци | Хараламби | ||
| 1994 | Коледни апаши | шефа | ||
| 1993 | Бандитска приказка (тв) | младият Вагабондо | ||
| 1993 | Нещо във въздуха | |||
| 1991 | Брътвежите на родилката („Les caquets de l'accouchée“) | Фрация | ||
| 1991 | Кладенецът | |||
| 1991 | Бащата на яйцето | 4 | България/Алжир | полковник Йол, градоначалникът |
| 1991 | О, Господи, къде си? | Иво Капонето | ||
| 1991 | Веществено доказателство | Исай | ||
| 1990 | Любовното лято на един льохман | |||
| 1990 | Лагерът | шеф на лагера | ||
| 1989 | Парчета любов | Роко | ||
| 1988 | Бягащи кучета | Ламбо | ||
| 1988 | АкаТаМус | Ен Ен | ||
| 1987 | Приземяване | Иван | ||
| 1986 | Съдията | Цанко Христов | ||
| 1981 | Мера според мера | 7 | Гьорче и Димитрис, братята близнаци | |
| 1981 | Мера според мера | 3 | Гьорче и Димитрис, братята близнаци | |
| 1980 | Уони | |||
| 1979 | Като белязани атоми | |||
| 1978 | Рàли | 2 | България/СССР | Рàли |
| ? | Концерт за въображаем оркестър | |||
| ? | Някъде, някога |
- Като режисьор
| Година | Филми |
|---|---|
| 2021 | Страх |
| 2015 | Каръци |
| 2010 | Стъпки в пясъка |
| 2006 | Приятелите ме наричат Чичо |
| 2002 | Емигранти |
| 1992 | „Аскеер“ 92 – документален |
- Като сценарист
| Година | Филми |
|---|---|
| 2015 | Каръци |
| 2010 | Стъпки в пясъка |
| 2006 | Приятелите ме наричат Чичо |
| 1992 | „Аскеер“ 92 – документален |
| 1988 | АкаТаМус – (заедно с Георги Дюлгеров) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Проф. д-р Ивайло Христов, сайт на НАТФИЗ.
- ↑ Заповед РД 09 – 748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Ивайло Христов в
Internet Movie Database
| ||||||||||||||
|